От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
— Ю, Ю! — Ири едва си пое дъх, дотичайки до къщата.
Ю, която преглеждаше боба, учудено повдигна глава.
Сестра ѝ стигна до нея и задъхана извика:
— Дакид поведе мъжете във вълшебната гора, ще секат там дървета за жертвен огън!
Ю скочи, изсипвайки боба на земята.
— Той иска да сече в свещената гора?
— Да, да, нали това ти казвам!
Без да обърне повече внимание на какво да е, Ю изтича към гората. Сестра ѝ я последва.
Нима Дакид бе стигнал вече дотам да посегне на свещената гора? Ю не искаше да повярва, но се измъчваше от страшни предчувствия. Чуваше мъжете в близката гора и затича още по-бързо. Излезе направо на малката поляна.
Селяните се бяха скупчили в края ѝ и гледаха с широко отворени от страх очи Дакид, който стоеше в средата на полянката, между двете свещени дървета, и сочеше към тях:
— Какво стоите като безумни магарета! Казах ви да отсечете тези дървета!
Ю се хвърли напред и извика ужасена:
— Не, Дакид, не! Сечи каквото искаш, но не и тези дървета!
— Ти ли ще ми кажеш какво да правя, хлапачка такава? — Дакид се изсмя като загубил ума си. — Какво чакате още, започвайте!
Но мъжете не помръднаха, бяха като сковани от страх. Някой направи опит да разубеди Дакид:
— Но Дакид, това са свещените дървета. Нашите дядовци и баби са се кланяли на тях. Страшна беда ще се стовари на главите ни, ако ги отсечем. Остави тази луда идея.
— Значи мислите, че съм луд? О, не, просто отдавна трябваше да престанете да се кланяте на тези дървета. Само Таута определя какво става в този свят, няма нищо друго свещено. Той дори не идва вече тук, отдавна се отказа от тези дървета. Ще ги пожертвам за него и той ще бъде доволен от нас.
— Това не е вярно! — извика Ю, — Таута обича тези дървета. Те са негови приятели.
— Кой измисли тези глупости? Кой каза, че те са приятели на Таута? Някой да го е чул да казва това? — Дакид със силен глас се обърна към всички: — Никой! Отсечете ги!
— Не — Ю се хвърли в краката му и заплака. — Моля ти се, Дакид, пощади тези дървета. Има толкова други наоколо.
Тя умоляващо обхвана коленете му. Старейшината грубо я отблъсна и каза вбесен:
— Нали си невестата на Таута. Това ще ти е сватбен подарък за него.
— Не, Дакид, не — Ю се раздираше от плач. — Ако искаш, вземи моя живот, жертвай него за Таута, но не тези дървета, не тях!
Дакид се засмя и извика на селяните:
— Вижте вашата нова жрица как е готова да умре за тези дървета. Те означават за нея повече от Таута. Тя просто е привърженик на старите погрешни вярвания. Е, какво още стоите! Или искате да приема нейното предложение?
Объркани, мъжете се спогледаха. Знаеха, че не могат да повлияят на Дакид. И се подчиниха. Разделиха се на две групи и вдигнаха секирите.
Ю обезумяла се нахвърли към бука, не давайки на мъжете да го наранят. Притисна обляното със сълзи лице към него и чу отново нежната песен. Обърна се към секачите и извика:
— Как ще отсечете това дърво, то пее най-хубавата песен на света! А дъбът говори с нежен глас.
— Каква песен, глупачка такава? — Дакид долепи ухото към дървото. — Не чувам никаква песен.
Той пристъпи към дъба. И там се заслуша.
— И няма никакви думи. Е, убедете се сами, щом не ми вярвайте!
Мъжете се заслушаха, но нищо не доловиха.
— Убедихте ли се сега, че това момиче или е лъжкиня, или е откачила? Махнете я оттам и почнете!
Откъснаха Ю от бука и първите парчета дървесина се разлетяха. Ю, отчаяна и като полудяла, се хвърли към дъба, към който също се бяха отправили първите удари. Отново чу думите му и тя се разплака още по-силно. Шепнеше:
— Простете на селяните, те не са виновни. Те не ви чуват. Обичам ви, обичам ви.
Дакид я издърпа от дърветата, като я държеше здраво, за да не може да пречи на сечта. В гората бяха дотичали и жените, когато чуха какво бе намислил Дакид, и сега гледаха с ужас тази страшна картина. Заплакаха заедно с Ю и се молеха тихичко духът на дърветата да не ги накаже за това кощунство. А Ю продължаваше да плаче и да стене тихо:
— Приятелите ми, приятелите ми! — без да обръща внимание на ударите на Дакид, който се опита да я укроти.
Изведнъж Ю се откъсна и застана пред него. Лицето ѝ придоби сурово изражение и тя каза със силен глас:
— Проклет да си, Дакид, за това, което направи днес. Нека Таута те накаже!
Пръв падна огромният бук. Събори при падането си още много дървета. Ю отиде до короната му и нежно погали клоните и листата му. Шепнеше им ласкави думи и плачеше тихо край тях. Чак късно следобед повалиха дъба. Отрязаха клоните му и ги нарязаха с триони. Ю и него оплакваше, както се оплаква смъртта на скъп роднина или приятел. Жените се опитваха да я успокоят, но тя не им обръщаше внимание. Стоеше покрай повалените си приятели и не желаеше да си тръгне към къщи. Майка ѝ ѝ донесе малко храна, до която тя не се докосна, и одеяло, за да не измръзне в настъпващия вечерен хлад. Не се прибра през нощта. Лежеше до трупите на приятелите си и заспа покрай тях.