От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Чак на края на втория ден завършиха работата и разпръснаха трупите на голямата поляна да съхнат. Времето беше слънчево и ветровито и в края на лунния период те ги превозиха на големия площад в средата на селото, за да ги редят на клада. Дакид им бе заповядвал да издялкат голям пилон от ствола на бука. Изправиха го в средата и редиха трупите със суха слама между тях покрай него. Кладата стана висока и широка. От пилона само два метра стърчаха над нея.
Всички се чудеха какво бе намислил Дакид по-нататък. С какво ли щяха да гасят огромния огън, който щеше да се издигне от тази клада? Но той не говореше с никого за плановете си. Само обикаляше и нареждаше като в транс.
Накрая всичко беше готово. Кладата се изправяше срещу статуята на Таута. Дакид повика цялото село за вечерта на площада.
Заедно с майка си, която държеше братчето ѝ на ръце, Тер, Ири и малката ѝ сестричка, Ю се отправи към селото. Беше като замаяна. През последните дни тя почти не бе яла и спала. Гледаше като обезумяла пред себе си и само понякога вдигаше глава, а очите ѝ излъчваха студен и суров поглед. Никой не смееше да я закачи. Дори домашните я избягваха. Страхуваха се от нейния гняв. Страхуваха се да не прокълне и тях.
Скоро селяните бяха заобиколили кладата и статуята и чакаха с любопитство да разберат какво ще стане по-нататък. Ю отиде до статуята на Таута и седна до него, опряла глава на ръката му. Никой не ѝ забрани това. Тя беше годеницата на Таута и имаше право на тази близост.
Дакид излезе напред между статуята и кладата и започна на висок глас:
— Аз ви обещах да направя истинско жертвоприношение на Таута. Този огромен огън ще гори за него. Освен това аз ще довърша това, което вие започнахте в мое отсъствие. Ю се обрече да бъде годеницата на Таута, а аз ще ги бракосъчетая тази вечер.
Видя учудените лица на съселяните си и чу тихия им шепот. В него гореше неугасим огън. Най-накрая той щеше да отмъсти на Таута! Колко дълго бе чакал този момент. Злорадството го изпълни докрай.
— Сигурно ще се учудите, че не приготвих овен за жертва. Но какво може да стори кръвта на един овен за този огън? Той трябва да бъде гасен с друга кръв, по друг начин.
Обърна се към Ю и извика:
— Ю, ела насам!
Предчувствайки бедата, майката на Ю изпищя. Другите наоколо я погледнаха учудени. Една съседка взе детенцето и се опита да успокои жената. Ю стана бавно и се отправи към Дакид. Застана горда пред него и тихо, така че само той да я чуе, каза:
— Ако направиш каквото си намислил сега, ти ще съжаляваш за това до края на дните си, а и след това.
Дакид за миг се стресна, но после се изсмя презрително. Хвана момичето здраво за ръцете и се обърна към останалите:
— Предавам тази мома на Таута. Но има само един начин тя да достигне до него.
Накара Ю да се изкачи на кладата, като я следваше. Ю не направи опит да избяга. Остави се да бъде завързана здраво към пилона. А селяните изпаднаха в паника. Жените се разкрещяха, притискайки децата до себе си. Мъжете стояха безмълвни, неспособни да отреагират на чудовищното намерение на старейшината. Дакид, стоящ горе на кладата, се обърна към тях:
— Ето ви жертвата, жертва, която подобава на Таута. Той не се насища с кръвта на един овен. На него му трябват човешки живота. Взима ги, като изригва и убива нашите близки. Нека задоволим глада му с един-единствен живот. Ю е неговата невеста, нека му я изпратим!
— Дъщеря ми, дъщеря ми! — изкрещя майката на Ю, обезумяла от скръб. А най-старият човек в селото се обади с треперещ глас:
— Дакид, опомни се! Та тя е още дете! Какво ще кажеш на баща ѝ, когато се прибере?
— Тя сама пожела да е годеницата на Таута, не аз я избрах за това — отговори Дакид с внушаващ и силен глас.
Той слезе от кладата, отиде до близкия малък огън, взе дълъг горящ клон и го вдигна към небето.
Той размахваше клона, тропаше в такт с песента и обикаляше кладата, запалвайки я от четирите страни. После хвърли шепа зърна в огъня и изпръска малко бира върху него, като продължаваше да пее: