Тайно разрешение
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайно разрешение». Краткое содержание книги:
Американското военно командване изпраща в базата в Тузла майор Шон Дръмънд, бивш участник в звено за специални операции и настоящ военен адвокат, да установи извършено ли е престъпление. Подпомогнат в разследването си от двама опитни юристи — адвокатката Лиса Мороу и прокурора Джеймс Делбърт, — той попада на заговор с ужасяващи мащаби. Версиите на обвинените Зелени барети дотолкова си приличат, че неволно пораждат съмнения за протекция от най-високо място. В хода на следствието изтича информация и стига до Овалния кабинет. Член на екипа на Дръмънд работи за интересите на правителството, но не и за установяване на истината. Представители на федерални агенции фалшифицират данни. Амбициозен репортер от голям вашингтонски вестник е намерен удушен с гарота няколко дни след пристигането си в базата. Някой не иска истината да бъде разкрита… следите водят към най-високите етажи на властта.
Широко прокламираните в армията принципи за дълг, чест и вярност към родината понякога се нарушават, и то твърде драстично. Твърди се, че това се прави в името на по-висша цел. Но има ли цел, която да оправдава убийството?
Бях чел мотивите за награждаването му и останах впечатлен. По време на Войната в Залива беше помогнал на екипа да навлезе дълбоко в иракската пустиня, за да унищожава ракети „Скъд“. Открили една, дали координатите за въздушен удар, който взривил както ракетата, така и установката, а после изгубили двама души, докато се изтегляли. В Сомалия пък Персико и неговите хора получили заповед да помогнат на взвод рейнджъри, попаднали в засада, докато се опитвали да пипнат Айдийд. Един от хората на Персико бил ранен и той рискувал собствения си живот, като влязъл под сомалийския огън, за да го спаси. Персико беше смел човек, нямаше спор.
Огледах го внимателно, когато го доведоха в стаята за разпити. Беше среден на ръст и на килограми. Изглеждаше сух и як, със силно посивяла коса и загрубяла от стихиите кожа, с дълбоки бръчки, особено около устата. Очите му бяха сиви като на вълк. Ходеше самоуверено, както правят хората, които са получили от живота това, което са искали.
Той си доведе и адвокат — капитан Джаки Каръдърс, която приличаше на футболен защитник, но малко по-едра и с физиономия, сякаш запечатала съприкосновението със задницата на камион.
— Седнете, моля — обърнах се към тях и те седнаха точно срещу мен.
— Уведомили ли сте клиента си за правата му? — попитах Каръдърс.
— Да.
— Тогава, ако нямате нищо против, да започнем направо.
Персико ме изучаваше с бледите си сиви очи така, както би гледал врага на бойното поле.
— Нямам нищо против — отговори адвокатката от името на двамата.
Извърнах поглед от нея към Персико.
— Бихте ли описали събитията, довели до унищожаването на отряда от АОК, който сте обучавали?
Той погледна адвокатката си и тя кимна.
— Командирът на отряда от АОК се казваше капитан Калид Ахан. Дойде при нас следобед на тринайсети и каза, че планира атака срещу едно сръбско полицейско управление призори на следващия ден…
— Той ли планира атаката? — прекъснах го.
— Да, сър, самостоятелно. Някакви местни му разказали как управлението не се охранява сериозно и сърбите по цял ден пият и измъчват местните.
— Някой от вашия екип оказа ли му помощ?
— Не. Той сам си решаваше, общо взето.
— Общо взето?
— Напълно.
— Как ви се стори неговият план?
— Стори ни се добър. Според това, което знаеше за сърбите, звучеше доста лесно.
— Можете ли да ми го преразкажете?
— Естествено. Полицейското управление се намираше в центъра на едно село на име Пилука. Капитан Ахан разполагаше с деветдесет и пет войници. Беше планирал да ги раздели на три отряда и да нападне призори. Първият отряд трябваше да влезе в селото и да изолира управлението от околните къщи. Вторият трябваше да отбранява шосето, което влиза в селото от север. Третият водеше атаката срещу самото управление.
— И какво мислеха да правят, след като превземат полицейското управление?
— Преди всичко трябва да знаете това-онова за управлението в Пилука.
— Какво?
— За него се разказват доста гадни истории.
— Защо?
— Сръбският капитан, който го управляваше, беше назначен преди около година направо от Белград. Беше служил в Босна и се смяташе за нещо като експерт по етническо прочистване. Дори си имаше прякор, „Чука“.
— Защо „Чука“?
— Това му беше като запазена марка. Винаги носеше чук, препасан на кръста. Обичаше да го използва, за да размазва пръстите и тестисите на хората. Очевидно си беше истински садист.
— Разполагаше ли с много войници?
— Под негово командване имаше около трийсет сърби, плюс-минус. Бяха измъчвали селото почти цяла година.
— И отрядът на Ахан искаше да им отмъсти? — попитах.
— Вероятно и това, но според капитан Ахан полицейското управление беше символ на узурпаторите. Ако успееха да го съборят, всеки албански косовар в региона щеше да разбере, че Армията за освобождение има кураж и наистина може да постигне нещо.
— Какво искате да кажете с това „да го съборят“? — попитах, искрено заинтригуван.
— Щяха да го превземат за час-два. Може би щяха да пленят сръбския капитан и със сигурност щяха да вземат всички оръжия.
— „Може би“? Канеха ли се да го пленят, или не?
— Добре де, това искаха. Него, както и всички останали сърби, които докопат.
— И какво смятаха да правят със сърбите, които пленят?