Тайно разрешение
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайно разрешение». Краткое содержание книги:
Американското военно командване изпраща в базата в Тузла майор Шон Дръмънд, бивш участник в звено за специални операции и настоящ военен адвокат, да установи извършено ли е престъпление. Подпомогнат в разследването си от двама опитни юристи — адвокатката Лиса Мороу и прокурора Джеймс Делбърт, — той попада на заговор с ужасяващи мащаби. Версиите на обвинените Зелени барети дотолкова си приличат, че неволно пораждат съмнения за протекция от най-високо място. В хода на следствието изтича информация и стига до Овалния кабинет. Член на екипа на Дръмънд работи за интересите на правителството, но не и за установяване на истината. Представители на федерални агенции фалшифицират данни. Амбициозен репортер от голям вашингтонски вестник е намерен удушен с гарота няколко дни след пристигането си в базата. Някой не иска истината да бъде разкрита… следите водят към най-високите етажи на властта.
Широко прокламираните в армията принципи за дълг, чест и вярност към родината понякога се нарушават, и то твърде драстично. Твърди се, че това се прави в името на по-висша цел. Но има ли цел, която да оправдава убийството?
— Едно уиски! — поръча ми тя. — Баща ти е абсурдно хетеросексуален. Ако не греша, дори е служил в армията.
Попих уискито от устните си, дадох знак на бармана да донесе още едно и направих всичко възможно да прикрия изненадата си.
— Как позна? — попитах, защото не ми стана приятно, че съм толкова лесен.
— Не съм познала. Направих логично заключение. Синовете на мъже със силна воля обикновено развиват бунтарски тенденции и се правят на много умни. Знам го, защото много от тях после ми стават клиенти.
— Добре — казах, защото исках веднага да изравня резултата. — Откъде си?
— Еймс, щата Айова — каза тя. — Отгледана съм във ферма и детството ми премина в доене на крави, събиране на кокоши яйца и молитви да ме приемат да следвам право.
— Вярно — обявих. — Едно уиски! И не забравяй да кажеш как са те избрали за мис на гимназията и едва не си се омъжила за капитана на футболния отбор.
— Уискито е за теб — каза тя. — През живота си не съм стъпвала в Еймс, щата Айова. Родена съм в милионен град в североизточните щати и най-близкият ми досег с крава е бил с телешките пържоли, които си поръчвам.
Зяпнах и се протегнах към чашата си.
— Наистина ли? — попитах, крайно объркан.
— Наистина — отвърна тя с лека усмивка. — И за твоя информация съм завършила частно девическо училище. Нямахме конкурси за мис. Нито пък футболен отбор. Имахме отбор по хокей на трева и не съм била гадже на капитана, защото аз самата бях капитан.
Глътнах скоча и се замислих върху възможността да е планирала тази игричка още преди да е слязла. Сигурно нарочно си е сложила парфюма с дъх на лилии, за да тръгна по грешна следа. Така де.
Тя все още не беше докоснала своя скоч. Ухили се и каза:
— Добре, защо напусна пехотата и стана адвокат? Загледах се в новото си уиски и обмислих въпроса. Най-сетне свих рамене и признах:
— Защото ми писна да убивам хора. Няколко пъти ходих на война и реших, че не ми харесва особено.
Тя ме погледна изучаващо, право в очите, и изражението й внезапно омекна. Очите й, които — както вече споменах — бяха пълни със съчувствие, станаха още по-мили.
— Уиски — каза почти съжалително.
— Глупости, уискито е за теб! — извиках. — Прекарах си страхотно на бойното поле. Едва не се разревах, когато войните свършиха.
Всъщност това беше вярно. Точно затова бях станал адвокат. Развих силна фобия, че ще стана войнолюбец точно като баща си. И може би точно като него кариерата ми ще приключи със стрела в задника. Метафорично казано, разбира се.
— Добре — казах, като се наслаждавах на победата си. — Някога била ли си омъжена?
— Това е прекалено лично.
— В тази игра няма ограничения, госпожичке. Това е кървав спорт. Отговори на въпроса.
— Добре де, бях. Съпругът ми също беше военен адвокат.
Тя изведнъж се натъжи.
— Един ден се върнах от командировка и го заварих с една двайсетгодишна секретарка.
— Колко време бяхте женени? — попитах.
В тази игра имате право само на един въпрос, но аз се възползвах от най-висшето правило — че играчът с по-висок чин винаги определя нови правила.
Тя се вторачи в чашата си.
— Три години. Запознахме се на втората година от следването ми и се оженихме веднага щом завърших. Сигурно аз съм виновна. Винаги съм работела твърде много и той… вероятно се е почувствал пренебрегнат.
— Уиски! — излаях.
Тя ме изгледа шокирано:
— Какво?
— Нали ме чу! Уиски!
Мороу глътна питието и ме изгледа страшно чаровно и неприязнено.
— Откъде разбра?
— Каза прекалено много. А си от хората, които не говорят за личния си живот.
— Добре. А ти бил ли си женен? — попита тя.
— Не.
— А влюбвал ли си се?
— Само по един въпрос.
— Последния път ти ми зададе два.
— Добре де. Влюбвал съм се веднъж.
— И защо не се ожени за нея?
— Свършиха ти въпросите. Тя ме изгледа умоляващо.
— Ще изпия уискито и този рунд ще бъде реми. Моля те. Отговори.
— Първо пий — настоях и тя се подчини.
— Защото не можех да се оженя за кучето си — отвърнах и се ухилих като истински злодей.
Тя се намръщи.
— Това беше гадно.
— Парфюмът с аромат на лилии също — казах и тя почти падна от стола си от смях.
— Между другото е три на две за мен — отбелязах. — Ти плащаш сметката.
Тя вдигна два пръста, барманът се ухили и веднага ни донесе още две питиета. Барманът беше италианец и очевидно си мислеше, че се каня да я напия зверски, за да я занеса в стаята си и да я побъркам от секс. В Америка подобно поведение може да се счете почти за изнасилване. Но в Италия правилата бяха различни. Тук това се смята за проява на добър вкус, както и всичко друго, което в крайна сметка завършва с търкаляне в сеното. Той завистливо ми се усмихна, донесе напитките и аз му кимнах по мъжки в знак на разбиране.