Тайно разрешение
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайно разрешение». Краткое содержание книги:
Американското военно командване изпраща в базата в Тузла майор Шон Дръмънд, бивш участник в звено за специални операции и настоящ военен адвокат, да установи извършено ли е престъпление. Подпомогнат в разследването си от двама опитни юристи — адвокатката Лиса Мороу и прокурора Джеймс Делбърт, — той попада на заговор с ужасяващи мащаби. Версиите на обвинените Зелени барети дотолкова си приличат, че неволно пораждат съмнения за протекция от най-високо място. В хода на следствието изтича информация и стига до Овалния кабинет. Член на екипа на Дръмънд работи за интересите на правителството, но не и за установяване на истината. Представители на федерални агенции фалшифицират данни. Амбициозен репортер от голям вашингтонски вестник е намерен удушен с гарота няколко дни след пристигането си в базата. Някой не иска истината да бъде разкрита… следите водят към най-високите етажи на властта.
Широко прокламираните в армията принципи за дълг, чест и вярност към родината понякога се нарушават, и то твърде драстично. Твърди се, че това се прави в името на по-висша цел. Но има ли цел, която да оправдава убийството?
Но не съжаляваше. Хвана се да продава коли, защото си търсеше работа, при която ще може да отскача по голяма нужда поне веднъж на час. И продаваше адски много коли, по дяволите. Изкара петнайсет години, като продаваше коли и се напъваше в тоалетната, и в крайна сметка стана собственик на три автомагазина и немалко състояние. Пък и магазините му бяха уникални. Бяха с най-подредените и чисти паркинги, които някой беше виждал. Продавачите заставаха мирно и едва ли не козируваха, когато идваше някой клиент. Аз винаги се изнервях, когато влезех в някой от тях, но на клиентите, изглежда, им харесваше.
Брат ми, с една година по-голям от мен, още от раждането си знаеше, че не иска да стане като баща ни. Пусна си дълга коса, записа се в Демократическата партия още на шест години, направи си татуировки, проби си ушите и редовно се заяждаше с военната полиция. Преди около три години продаде интернет компанията, която беше основал, и се пенсионира на зрялата възраст от трийсет и седем години. Има около сто и петдесет милиона в банката и прекарва почти целия ден в задния двор на огромната си къща, като гледа Тихия океан, постоянно пуши марихуана и се смее до скъсване на съдбата си.
Аз проявих повече здрав разум от него. Тръгнах по стъпките на татко. Спечелих стипендия за КЗО и си избрах кариера, в която ти плащат държавна заплата, отнасят се с теб като с боклук и нямат нищо против да те уволнят, ако с теб се заяде някой известен репортер.
Не бях пил като хората почти от седмица и както бяха тръгнали нещата, наистина ми се искаше да поправя тази грешка. Вдигнах телефона и попитах първо Делбърт, а после и Мороу дали не искат да дойдат с мен в бара.
Делбърт учтиво отказа, като се оправда, че трябвало да подготви въпросите си за утре.
Мороу каза:
— Добре, ще сляза след десет минути.
Не мога да си кривя душата — този вариант изобщо не ме разочарова.
Вече пиех първия си скоч с лед, когато Мороу пристигна, облечена в тесни джинси и свободна плетена блуза. Веднага реших, че ако някога се откажеше от адвокатската професия, можеше спокойно да направи кариера като модел. Или още по-добре, както ми подсказа развихреното въображение, като стриптизьорка. На всичкото отгоре не само аз го забелязах, защото в бара имаше доста италианци, а те не са известни със сдържаността си по отношение на другия пол. И със сигурност не се сдържаха, когато тя се появи.
— Какво ще пиеш? — попитах, докато се настаняваше на стола срещу мен и се правеше, че не забелязва наточените тъпаци, които й подсвиркваха и подвикваха на някакъв странен език.
Почти подозирах, че ще си поръча бутилка „Евиан“ с лимон или нещо също толкова отвратително здравословно.
— Скоч с лед — каза тя и без малко да ме събори от стола.
Направих знак на бармана да донесе още едно от същото и реших, че е време да направя преоценка на впечатленията си за мис Мороу. Подуших въздуха веднъж-дваж и долових аромат на лилии. Беше си живо противоречие.
Един мъж може да си направи точни изводи от парфюма, който избира дадена жена, а винаги съм свързвал лилиите с румените жени от Средния запад. Онези, които на двайсет и една още са девствени. Същите, които всяка седмица се обаждат на майките си и продължават да изпращат пари за училищна благотворителност. И които никога не си поръчват скоч.
— Това ли пиеш обикновено? — попитах.
Тя леко се усмихна.
— Не. Обикновено си поръчвам „Евиан“ с лимон, но исках да те изненадам.
Сигурно съм примигнал няколко пъти, защото тя се засмя, очевидно доволна, че ме е победила в собствената ми игра.
— Да, обикновено и аз пия „Евиан“ — казах най-сетне, според мен остроумно.
— Не, обикновено пиеш скоч. Всъщност дори мога да се обзаложа, че през целия си живот не си опитвал „Евиан“.
— И защо би се обзаложила?
— Просто така. Искаш ли да поиграем на „Истини и последици“?
Ако не бях толкова самоуверен, щях да откажа веднага. Вместо това глупаво изтърсих:
— Става. Какъв е залогът?
— Победеният във всеки кръг ще пие по едно уиски. Крайният победител няма да плаща сметката.
— Дадено — казах и измъкнах монета от джоба си. — Ези или тура?
— Ези — каза тя, наистина беше ези и аз трябваше да се откажа още тогава.
— Хубаво — усмихна се тя. — Какво работи баща ти?
— Той е фризьор — отвърнах. — Живее в Сан Франциско и работи в един от онези мъжки фризьорски салони, в които ходят само хомосексуалисти. Той също е малко сбъркан, но веднъж си поиграл с някаква жена и съм се родил аз.