Приключенията на Лукчо
- Автор: Родари Джанни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светозар Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Лукчо». Краткое содержание книги:
— Може би. Но вместо да стоиш да ми четеш проповеди, не би ли могъл да ми помогнеш?
— Бих ти помогнал с всичките си осем крака. Какво си намислил?
— Искам да нарисувам на тази половина от ризата един план на затвора, като отбележа точно разните етажи, стената, двора и всичко останало.
— О, не е трудно, познавам затвора сантиметър по сантиметър.
С помощта на Куция паяк Лукчо бързо нахвърли картата на затвора и отбеляза двора с едно кръстче.
— Защо нарисува това кръстче? — попита Паяка.
— Ще ти обясня друг път — отговори Лукчо уклончиво. — Сега ще ти предам едно писмо за моя татко, а тези две писма и картата ще предадеш на един мой приятел.
— Вън от затвора?
— Да. На младия граф Черешко.
— Далече ли живее?
— В замъка на Череша.
— Зная къде е. Имам братовчед, който работи в стряхата на замъка. Толкова пъти ме е канил, да отида да го видя, но никога не съм имал време. Казва, че се е наредил добре. Но ако отида там, кой ще разнася пощата?
— За отиване и връщане, както куцаш, ще ти са необходими два дни. Два дни може и без поща.
— Не бих се отлъчил от моята служба — каза Куция паяк, — но щом не е пътуване за удоволствие...
— Съвсем не — каза Лукчо, — пътуването е много важно и задачата е твърде отговорна. Помисли, че от изхода на твоето пътуване може да зависи свободата на всички затворници.
— На всички?
— На всички — обеща Лукчо.
— Тогава веднага щом свърша обиколката си, ще тръгна на път.
— Не зная как да ти благодаря.
— И няма нужда — отговори Паяка, — ако затворът се опразни, ще мога най-сетне да отида да живея на село.
Той сложи трите писма в чантата си, метна я през рамо и се отправи, накуцвайки, към прозореца.
— Довиждане! — прошепна Лукчо, като мушна носа си между решетките, за да следи раздавача, който се изкачваше към тавана, за да пътува по-спокойно. — И добър път!
Паяка изчезна в мрака и от този момент Лукчо започна да брои часовете и минутите. След двадесет и четири часа той помисли:
„Сега Паяка трябва да е в околностите на замъка. Там сигурно ще намери някой да му покаже пътя. Ако при това научат, че е братовчед на този известен паяк от стряхата, може и да го придружат.“
Струваше му се, че вижда малкото старо паяче да се катери, накуцвайки, до стряхата, да пита за стаята на Черешко, да слиза по стените и се приближава до леглото на младия граф и да го буди с шепот, за да му предаде писмата.
Но и след това Лукчо не се успокои. Паяка можеше да се върне всеки момент. Мина един ден, минаха два, а Паяка не се появи. Минаха три дена. Затворниците бяха разтревожени, защото нямаше поща. Паяка не беше разкрил на никого, тайната си мисия, а беше казал, че ще вземе отпуск за няколко дни. Много затворници си мислеха скрито, че Паяка ги е изоставил на произвола на съдбата, за да отиде да живее в селото, за което постоянно си мечтаеше. Лукчо не знаеше какво да мисли.
Четвъртият ден беше ден за разходка, но Лукчо не видя баща си и никой не можа да му даде сведения за него. Върна се в килията твърде обезсърчен и се хвърли върху нара. Той беше загубил всяка надежда.
Глава двадесет и пета
Приключенията на куция паяк и Седем и половина
Какво се беше случило на Паяка-раздавач? Ще ви разкажа накратко неговата история.
Паяка излезе от затвора и веднага се отправи надолу по булеварда, като вървеше край тротоара, за да не го премажат колите. Колелото на един велосипедист го докосна и за малко щеше да го сплеска. Той едва успя да се отдръпне.
„Майчице! — помисли той уплашен. — Току-виж, моето пътешествие завърши, преди да е започнало.“
За щастие той откри един канал и се вмъкна през решетката. Още не беше успял да влезе, и чу, че го викат.
Беше един негов стар познат, далечен роднина по бащина линия, който някога също бе живял в кухнята на замъка. Казваше се Седем и половина, защото имаше седем крака и половина — другата половина на осмия си крак той беше загубил при едно пътешествие. По-право при един удар с метла.
Куция паяк поздрави Седем и половина с голямо уважение и двамата тръгнаха рамо до рамо, като заговориха за добрите стари времена.
От време на време Седем и половина се спираше, за да разправи някоя подробност около случката с метлата, но Куция паяк продължаваше да върви, без да се поддава на изкушението да си побъбри.
— Закъде бързаш толкова! — попита най-после Седем и половина.
— Отивам да навестя своя братовчед — отговори уклончиво Куция паяк, който не искаше да разправя цялата история за Лукчо, за младия граф и за Къртицата.
— Този, дето живее в замъка Череша? Точно той ме покани да прекарам една седмица под неговата стряха. Просто ще взема да те придружа, сега нямам бърза работа.