Островът на доктор Моро
- Автор: Уэллс Герберт Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Ерменкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на доктор Моро». Краткое содержание книги:
Поехме в северозападна посока по една тясна пътечка през дивата пищност на острова. След малко Млинг се спря, скован в напрегнато очакване. Монтгомъри почти се препъна в него и после също спря. И тогава, заслушани внимателно, дочухме откъм дърветата да долитат гласове и приближаващи стъпки.
— Той е мъртъв — рече един дълбок треперещ глас.
— Не е мъртъв, не е мъртъв — ломотеше друг.
— Видяхме, видяхме — повтаряха няколко гласа.
— Хей — внезапно извика Монтгомъри. — Хей, вие там!
— По дяволите — казах аз и сграбчих пистолета. Последва тишина, после тук-таме се чу пращене през преплетената растителност — появиха се няколко лица, странни, озарени от особена светлина. Млинг издаде няколко ръмжащи гърлени звука. Познах Маймуночовека, всъщност вече бях разпознал гласа му, и двете обвити в бяло мургави същества, които бях видял в лодката на Монтгомъри. Заедно с тях бяха двата петнисти звяра и онази ужасна сива прегърбена твар, която казваше Закона, с развени на бузите сиви косми, с гъсти сиви вежди и спускащи се, разделени на път по средата на челото сиви кичури; огромна твар без лице, със странно червени очи, загледани любопитно в нас откъм зеленината.
За момент никой не пророни дума. После Монтгомъри изхълца.
— Кой… каза, че той е мъртъв?
Маймуночовека погледна виновно към Косматата сива твар.
— Той е мъртъв — каза чудовището. — Видели са. — Във всеки случай отрядът не изглеждаше заплашителен. По-скоро бяха озадачени и обзети от страхопочитание.
— Къде е той? — попита Монтгомъри.
— Оттатък — посочи сивото същество.
— Има ли Закон сега? — попита Маймуночовека.
— Все още ли това не бива, онова не бива? Наистина ли той е мъртъв?
— Има ли Закон? — повтори един мъж в бяло.
— Има ли Закон, ти, втория с Камшика? Той е мъртъв! — каза Косматата сива твар.
Всички стояха и ни наблюдаваха.
— Прендик — обърна мътния си поглед към мен Монтгомъри. — Той е мъртъв, очевидно.
По време на разговора бях стоял зад него. Започнах да разбирам какво означава за тях всичко това. Изведнъж пристъпих пред него и повиших глас:
— Деца на Закона, той не е мъртъв.
Млинг обърна лукавия си поглед към мен.
— Той е променил формата си… променил е тялото си — продължих аз. — За известно време няма да го виждате. Той е там — посочих нагоре, откъдето може да наблюдава. Вие не го виждате. Но той ви вижда. Бойте се от Закона.
Погледнах ги открито. Те потръпнаха.
— Той е велик, той е добър — рече Маймуночовека, като надничаше страхливо нагоре през гъстите клони.
— А другото нещо? — попитах аз.
— Онова нещо, което кървеше и бягаше като пищеше и хълцаше, то също е мъртво — каза Сивата твар, като продължаваше да ме наблюдава.
— Това е добре — изсумтя Монтгомъри.
— Втория с Камшика. — започна Сивата твар.
— Какво? — рекох аз.
— … каза, че той е мъртъв.
Но Монтгомъри беше достатъчно трезвен, за да разбере поради какви мотиви отричам смъртта на Моро.
— Той не е мъртъв — бавно каза той. — Въобще не е мъртъв. Както не съм и аз.
— Някои — казах аз — са нарушили Закона. Те ще умрат. Някои вече са мъртви. Сега ни покажете къде лежи неговото старо тяло. Тялото, което е изоставил, защото вече не му е нужно.
— Насам, Човеко, който ходи в Морето — каза Сивата твар.
Водени от шестте същества, прекосихме хаоса от папрати, лиани и дънери в северозападна посока. Разнесе се писък и пращене между клоните и един малък хомункулус се втурна край нас с пронизителен крясък. Веднага след него се появи някакво диво страшилище, което го преследваше стремглаво, цялото изпръскано с кръв и преди да успее да спре, се озова помежду ни.
Сивата твар отскочи встрани; озъбвайки се, Млинг се хвърли върху него, но беше отблъснат; Монтгомъри стреля, но не улучи, наведе глава, захвърли оръжието си, обърна се и побягна. Стрелях, но съществото продължи да се приближава; стрелях отново, прицелвайки се наслуки в ужасното му лице. Видях как след изстрела чертите му изчезнаха. Лицето му беше отнесено. Въпреки това то мина покрай мен, сграбчи Монтгомъри и както го държеше, падна с глава напред до мен, повличайки Монтгомъри върху себе си в предсмъртната си агония.
Останах сам с Млинг, мъртвия звяр и проснатия мъж. Монтгомъри се надигна полека и се втренчи смутено в разкъсания звяр до себе си. Това почти го отрезви. С мъка се изправи на крака. После забелязах Сивата твар да се връща предпазливо между дърветата.
— Погледни — посочих към мъртвия звяр. — Не е ли още жив Законът? Ето докъде води нарушаването на Закона.