Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Преди да отговори, Прат изяде две лъжици кисело мляко; зяпаше намръщено кофичката.
— Добре, ами вестникът? Ще успеете ли да пуснете статията?
— Така предполагаме — отвърна Киз. — Ще използваме комисар Гарсия от бюрото в Долината. Той е първият следовател. Детектив, измъчван от мисълта, че престъпникът се е измъкнал, такива неща. Комисарят каза, че имал връзка в „Дейли Нюз“.
— Добре, звучи разумно. Подгответе заповеди за подслушване и ми ги дайте. Капитанът трябва да ги одобри и да минат пред окръжната прокуратура, преди да стигнат до съдията. Ще отнеме известно време. После ще възложим на другите групи да се заемат с подслушването и ще установите наблюдение на нашия човек.
Бош и Райдър се изправиха едновременно.
— Няма ли вероятност тоя Маки да се е забъркал в нещо в момента, а? — спря ги Прат.
— Какво искате да кажете? — попита Бош.
— Ако успеем да докажем, че се готви да извърши престъпление, сигурно можем да ускорим заповедите.
Хари се замисли и призна:
— Нямаме такива доказателства. Обаче можем да поработим по въпроса.
— Добре. Това ще ни е от полза.
15
Райдър беше писателката. С еднаква лекота боравеше с компютъра и правната терминология. Бош я бе виждал да използва тези умения в няколко предишни следствия. Затова нямаше смисъл да го обсъждат. Тя щеше да напише заповедите за следене на Роланд Маки и подслушване на мобифона му, служебния телефон в сервиза, където работеше, и домашния му телефон, ако имаше такъв. Това изискваше усърден ТРУД — Киз трябваше да изложи аргументите срещу заподозрения, да се погрижи в логическата верига и вероятната причина да няма слаби звена. Документите първо трябваше да убедят Прат, след това капитан Норона, после прокурора, който следеше местните органи на реда да не погазват гражданските свободи, и накрая съдията, който имаше същите задължения, но освен това отговаряше пред избирателите, ако допуснеше грешка с взривоопасни последици. Имаха само един шанс и не биваше да го провалят. По-точно, Райдър не биваше да го провали.
Но всичко това щеше да дойде едва след като успееха да открият телефонните номера на Маки, без да предупредят заподозрения за разследването, което се водеше около него.
Започнаха от „Тампа Тоуинг“. Компанията имаше половин страница реклама в телефонния указател, плюс два денонощни телефонни номера. След това се обадиха в телефонни услуги и установиха, че на името на Маки не е регистриран частен телефонен номер. Това означаваше, че или няма домашен телефон, или живее на място с телефон, регистриран на друго име. Можеха да продължат с това по-късно, когато откриеха адреса му.
Последен и най-сложен бе проблемът с мобилния му телефон. Телефонните услуги не предоставяха номера на мобифони. Проверката на всички мобилни оператори можеше да отнеме дни, дори седмици, защото повечето искаха съдебна заповед, за да разкрият частен номер на свой клиент. Затова следователите обикновено използваха трикове, за да се доберат до нужните им номера — например оставяха безобидни съобщения на работните места на наблюдаваните обекти, като обещаваха награди за първите сто обадили се, и така засичаха телефоните им. Райдър и Бош обаче бързаха, защото бяха пуснали името на Маки в публичното пространство. Трябваше да постигнат целта си незабавно.
— Не се бой — каза Хари. — Имам план.
— Тогава просто ще стоя със скръстени ръце и ще наблюдавам учителя.
Тъй като знаеше, че Маки е на работа в сервиза, Бош просто се обади там и каза, че имат нужда от пътна помощ. Отговориха му да почака и след малко чу глас, който най-вероятно бе на Роланд Маки.
— Пътна помощ ли ти трябва?
— Не мога да запаля колата.
— Къде си?
— На паркинга на Албъртсън. На Топанга до Девъншир.
— Ние сме чак в Тампа. Можеш да повикаш някой по-отблизо.
— Знам, обаче живея близо до вас. На Роско, зад болницата.
— Добре тогава. Каква е колата ти?
Бош си спомни колата, в която бяха видели Маки, и реши да я използва, за да го накара да смъкне защитната си стена.
— Камаро седемдесет и втора.
— Регенерирана ли?
— Работя по въпроса.
— Би трябвало да пристигна след петнайсетина минути.
— Добре, върхът. Как ти е името?
— Ро.
— Ро ли?
— От Роланд бе, готин. Идвам.
И затвори. Бош и Райдър изчакаха пет минути и през това време Хари й обясни целия си план и нейната роля в него. Тя имаше две цели: мобилния номер на Маки и мобилния му оператор, за да могат да им представят заповедта за подслушване.