Хорът на забравените гласове

После набра номера на Грейс Танака в Хейуърд и тя вдигна след шестото иззвъняване. Отначало обаждането като че, ли я подразни, сякаш той прекъсваше нещо важно, но сърдитият й глас омекна още щом Бош каза, че се обажда за (Ребека Верлорън.

— Боже Господи, какво е станало? — попита жената.

— Управлението проявява засилен интерес към преразглеждането на случая — отвърна Хари. — Изскочи едно име. Става въпрос за човек, който може да е бил замесен през хиляда деветстотин осемдесет и осма, и се опитваме да проверим дали по някакъв начин е бил свързан с Беки или нейните приятели.

— Как се казва?

— Роланд Маки. Бил е две години по-голям от Беки. Не е учил в „Хилсайд“, обаче живеел в Чатсуърт. Името говори ли ви нещо?

— Не. Не се сещам. Каква е връзката? Той ли е?

— В смисъл?

— От полицията казаха, че е била бременна.

— Не, не знаем дали връзката е такава. Значи името не ви говори нищо, така ли?

— Не.

— Викат му Ро.

— Не го познавам.

— И казвате, че не сте знаели за бременността, нали така?

— Не знаех. Никоя от нас не знаеше. Искам да кажа, от приятелките й.

Бош кимна, макар да знаеше, че тя не го вижда. Не каза нищо: надяваше се Грейс Танака да се почувства неловко от мълчанието и да каже нещо, което да му е от полза.

— Хм, имате ли снимка на тоя човек? — попита тя накрая.

Целта му не бе такава.

— Да — отвърна той. — Ще трябва да измисля как да ви я пратя, за да видим дали няма да ви подсети за нещо.

— Не може ли просто да я сканирате и да ми я пратите по мейла?

Бош разбираше какво му говори и въпреки че не можеше да го направи сам, предполагаше, че Киз Райдър сигурно няма да се затрудни с това.

— Мисля, че можем да го уредим. Моята партньорка е компютърният специалист в екипа, само че в момента не е тук.

— Ще ви дам имейл адреса си и тя може да ми прати снимката веднага щом пристигне.

Бош записа в тефтерчето си адреса, който му продиктува Грейс Танака, и й обеща да й пратят имейла още на другата сутрин.

— Има ли нещо друго, детектив?

Той знаеше, че може да приключи разговора и да прехвърли топката на Райдър, за дай даде възможност да се сближи с Грейс Танака, след като й пратеха снимката. Ала реши да не пропуска шанса да събуди чувства и спомени. От това можеше да излезе нещо.

— Имам само още няколко въпроса. Хм, онова лято… как бихте характеризирали връзката си с Беки?

— Какво искате да кажете? Бяхме приятелки. Познавах я от първи курс.

— Ясно, но… хм, вие ли бяхте най-близка с нея, как смятате?

— Не, мисля, че беше по-близка с Тара.

Поредното потвърждение, че накрая Тара Уд е била най-близка приятелка на Беки.