Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
— Сега вече знаете как се стреля с револвер. Така че забравете го. Това няма да ви е нужно.
Как така, та нали сме станали най-добрите дула на Дивия запад, а сега ни се казва, че всичко е било излишно. Ама че разочарование. Все пак си рекохме: „О, той само така си приказва, но всъщност не можем да минем без това.“
По това време лекциите ни ставаха все по-дълги, а за упражненията отново ходехме в Тел Авив, за да доусъвършенстваме способностите си да следим и/или да бъдем следени. Едни от най-скучните лекции тогава се водеха от най-стария майор в израелската армия. С тих и монотонен глас той разказваше по повече от шест часа дневно за видовете камуфлаж и методите на разпознаването му. Показваше ни стотици снимки на скрити съоръжения. Единственото движение, което правеше по време на лекция, бе да се пресегне и да смени показваната снимка. Често казваше:
— Това е египетски танк. Това е въздушна снимка на четири замаскирани египетски танка.
Изненадващо малко може да се види на фотография с пустинен пейзаж и четири замаскирани египетски танка. Твърде много прилича на пустиня без танкове. Разглеждахме също и сирийски джипове, замаскирани или не. Това бяха най-досадните лекции в живота ми. По-късно чухме, че с всички е така.
Следващата лекция беше по-увлекателна. Водеше я Пинхас Адерет. Темата й беше документацията: паспорти, лични карти, кредитни карти, шофьорски книжки и т.н. Най-важните документи за „Мосад“ са паспортите и те биват четири вида: висши, второстепенни, операционни и маскировъчни.
Маскировъчните паспорти са или случайно намерени или откраднати и се използват само в случаите, когато някой трябва просто да ги зърне. Те не се използват за легитимация. Снимката се подменя, а понякога и името, но целта е да се променят колкото е възможно по-малко. Обаче този документ няма да послужи при по-задълбочена проверка. Обикновено хората от „Невиот“ (тези, които влизат тайно по домовете, поставят подслушватели и пр.) ги използват.
Употребяват се в Израел за тренировки или за вербуване, но само на територията на страната.
Заедно с всеки издаден паспорт се даваше и второ копие с името и адреса, а също и с описание на района, в който се намира посоченият адрес. Жилището е отбелязано на картата, има и снимка и всички останали подробности около съседите. Ако се случи да попаднеш на някой, който познава мястото, няма да бъдеш изненадан от елементарен въпрос.
Ако използваш маскировъчен паспорт, трябва да знаеш и предишната му история. Ако, да речем, искаш да го използваш в „Хилтън“, а някой е бил там с него наскоро, работата няма да стане. И още нещо — трябва да имаш готово обяснение на всички визи и печати от паспорта.
Операционните паспорти се използват за кратък престой в чужбина, но не се употребяват за прекосяването на границите. Всъщност катсите рядко работят с фалшиви документи, когато отиват от една страна в друга, освен ако с тях не пътува някой, а по принцип те се опитват да избягнат това. Фалшивият паспорт се пренася с дипломатическа пратка, запечатана с „бордеро“, восъчен печат с телчица, така че веднага да се забележи, че не може да се отвори, без да се повреди. Използва се в дипломатическата поща и в целия свят е известно, че не трябва да се отваря. Приносителят се ползва с дипломатически имунитет. (Естествено паспортите могат да се доставят на катса в чужда държава и чрез „бодел“, или пратеник.) Восъчните печати са така изработени, че да се отварят и затварят, без да се повреждат.
Второстепенните паспорти са всъщност редовни документи, но са издадени според съответните прикрития на катсите и зад тях няма реално съществуващ човек.
Висшият паспорт освен прикритието включва в себе си и човека, който би го потвърдил. Такъв документ може да мине през всякаква проверка, включително и справка със страната, която го е издала.
Паспортите се правят на различни видове хартия. Разбира се, канадското правителство никому няма да продаде от хартията, с която се правят канадските паспорти (но „Мосад“ ги предпочита повече от останалите). Обаче фалшив паспорт не се фабрикува с каква да е хартия, затова „Мосад“ разполага с огромна лаборатория в подземните етажи на Академията, където се произвеждат различните видове паспортна хартия. Химиците анализират хартията на оригиналните паспорти, след което създават нейно абсолютно копие.
Хартията се съхранява в просторно помещение, където се поддържа точно определена температура и влажност на въздуха. По лавиците е подредена хартията на почти всички държави по света. В друг сектор на лабораторията се печатат йордански динари. С тях успешно се купуваха щатски долари и на всичкото отгоре наводниха Йордания и увеличиха инфлацията й.