Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Бебета? — повтори Уилям. Яжара кимна.
— Деца, откраднати или купени часове, след като са били родени, и поставени в тези „чували“, за да бъдат подложени на чудовищна метаморфоза, последствие от прокълнати магьоснически умения.
— Значи чудовището, което убихме, е само първото от люпилника? — попита Джеймс и неволно потрепери.
— Това бедно създание не е чудовище — възрази Яжара. — Чудовище е този, който го е сътворил. — Тя го погледна. — Някъде в Крондор се е притаил магьосник, който практикува черни магии. Някой, който не мисли доброто на принца и неговия град.
Джеймс затвори очи.
— Не ни стигаше Мечището — въздъхна той. — Но всяко нещо с времето си. Първо ще намерим Мейс и Джек Плъшата опашка, а после ще потърсим Лукас.
Обърнаха се и тръгнаха обратно по пътя, по който бяха дошли.
Докато вървяха, Яжара каза:
— Това създание не може да е било отдавна там.
— А Мейс каза, че проблемите им започнали преди около седмица — замислено каза Джеймс.
— Може би неговият създател е искал да провери дали магията му ще свърши работа, преди да продължи в същата насока — обади се Уилям.
— Мисля, че си прав — съгласи се Яжара. — А това означава, че магията му е много силна, защото не само променя човешката форма, но и действа бързо — в рамките на няколко дена.
— Значи създанието наистина е било бебе — рече Джеймс. — И в двата смисъла.
— Да, при това изпитваше силно страдание — каза Яжара натъжено. — Ето заради такива неща започват да ни мразят хората. Ще пратя вест на магистър Пъг: трябва да го информирам, че в Крондор е пристигнал силен и опасен магьосник.
— Бих оставил това на принца — посъветва я Джеймс. — Арута предпочита сам да си върши нещата. Ако сметне, че е необходимо да информира Звезден пристан, ще го направи.
— Разбира се — отвърна Яжара. — Смятах само да посъветвам Негово височество да прати вест на магистър Пъг.
Известно време крачеха мълчаливо, като от време на време спираха и се ослушваха напрегнато в сумрака. Най-сетне стигнаха мястото, където ги бе спрял Мейс с хората си.
— Отишли ли са си? — попита Уилям.
— Наблизо са, повярвай ми — отвърна Джеймс, без да спира. Стигнаха до широкия канал, където Джек продължаваше да рови с пръчката си из боклуците.
— Виждам, че се връщате живи и здрави — посрещна ги той ухилено. — Скуайър, мисля си, че това заслужава една малка награда.
Джеймс не отговори, а само се подсмихна.
— А какво ще кажеш, дето не те убихме, въпреки че наруши клетвата на Шегаджиите и влезе в каналите без наше разрешение? — продължи да настоява Джек. — За това поне няма ли да почерпиш, скуайър?
Джеймс произнесе само една-единствена дума:
— Лукас.
— Чудовището наистина ли е мъртво?
— Да. Кажи какво знаеш за Лукас.
— Ами… вярно, че го държахме под око. От доста време си имаме вземане-даване с него, дори смятахме, че печалбата от сделките, които извършва, по право ни принадлежи. Една нощ откъм пристанището, по главния канал, пристигнаха три натоварени лодки, карани от някакви непознати момчурляци. Не можах да се доближа достатъчно, за да разбера кое от няколкото стари скривалища на контрабандистите използват, но знаех, че рано или късно ще открия. С тях беше и Лукас и когато приключиха, той си се прибра в странноприемницата. Вчера обаче се появи тук изневиделица и ни предложи странноприемницата срещу разрешението да преминава свободно през наша територия. Кой не би се съгласил за такава хубава бърлога? Пуснахме го и той се шмугна из тунелите. Явно ги познава добре, защото се отърва от момчето, което пратихме след него. Решихме, че рано или късно ще го намерим, още повече че нашите хора от повърхността донесоха вестта за пирати и съкровища. Предположихме, че Лукас знае къде е скрита тази плячка и затова е решил да се освободи от задълженията си към странноприемницата. Смятахме да му пратим няколко биячи, за да научат останалото, но междувременно се появи това чудовище и настъпи суматоха…
— И къде е той сега?
— Нямаме представа, скуайър, нали знаеш как е при Шегаджиите. Всеки дърпа чергата към себе си. Е, за добра цена всичко може да се намери.
— Ние убихме чудовището — рече Уилям.
— Срещу което получавате право на свободен достъп — отвърна Джек.
— Добре де, каква е твоята цена? — попита Джеймс.
— Една услуга от теб и приятелите ти. Ще я кажа по-късно.