Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Ще ви задоволят ли по десет хиляди на човек? — пошегувах се аз. Споразумяхме се по на две хиляди, а сетне те ме помолиха да назнача някого от тях на мястото на Калигуловия командир, който бе взел участие в заговора и сега очевидно участвуваше в заседанието на Сената.
— Изберете си когото искате — отвърнах с безразличие.
Тогава те избраха един старши офицер, на име Руфрий Полий. После трябваше да изляза и да съобщя за дарението от трибуната и да приема клетвата за вярност поред от всяка военна чест. Трябваше освен това да известя, че същите суми ще бъдат изплатени и на легионите, лагеруващи на Рейн, на Балканите, в Сирия, в Африка и във всички останали части на империята. Сторих това с готовност, още повече, като знаех, че отдавна не им беше плащано освен на рейнските войски, на които Калигула беше платил с парите, откраднати от французите. Полагането на клетвата продължи с часове, защото всеки войник трябваше да я изрече, а те бяха общо дванайсет хиляди на брой; сетне в лагера пристигнаха градските стражи и настояха да сторят същото, а подир тях се струпаха и моряците от императорската флота от Остия. Струваше ми се, че няма да има край.
Когато Сенатът изслушал съобщението ми, разпуснали заседанието и го насрочили за полунощ. Предложението за прекъсването направил Сенций, а го подкрепил сенаторът, който измъкнал пръстена от пръста му. Веднага щом го гласували, те забързали навън и се втурнали към домовете си, където посъбрали някоя и друга вещ, и напуснали града на път за селските си имения: осъзнавали несигурността на положението си. Дошла полунощ и Сенатът се събрал отново, но колко малък бил броят на присъствуващите! Там били обаче офицерите от градските кохорти и щом се открило заседанието, те направо поискали от Сената да им даде император. Заявили, че това е единствената надежда за града.
Ирод беше съвсем прав: човекът, който пръв се предложил за император, бил Виниций. Намерили се неколцина негови поддръжници, включително и плъхообразният му братовчед Винициан, но те били малобройни и консулите набързо го отхвърлили.
Дори не направили предложение на Сената да му се даде монархията. Както беше предвидил Ирод, тогава се изстъпил Азиатик. Но Виниций се вдигнал и запитал дали изобщо има някой, който да погледне на желанието му сериозно. Вдигнала се свада, разменили се и удари. Виниций се отървал само с разкървавен нос и трябвало да легне, докато спре кръвта. Консулите се видели в чудо, докато възстановят реда. В това време пристигнала вестта, че стражите и моряците са се присъединили към преторианците в лагера, а също и гладиаторите (пропуснах да спомена за гладиаторите); тъй че и Виниций, и Азиатик оттеглили кандидатурите си. След тях не последвали нови предложения. Събранието се разпръснало на малки групички, които зашепнали възбудено помежду си. На разсъмване влезли Касий Херея, Аквила, Луп и Тигъра. Касий се опитал да вземе думата. Започнал със слова, възхваляващи сполучливото възстановяване на Републиката. На това офицерите от градските кохорти откликнали с възмутени викове:
— Я по-добре забрави за Републиката, Касий! Сега решихме да имаме император и ако консулите не ни посочат някой в най-скоро време, и то подходящ човек, няма повече да ни видят. Ще отидем в лагера и ще застанем зад Клавдий.
Един от консулите се обадил нервно, поглеждайки за подкрепа към Касий.
— Не, все още не сме се споразумели дали да избираме император. Последното ни решение — взето единодушно — беше да се възстанови Републиката. Касий не е убил Калигула само за да бъдат сменени императорите — нали, Касий? А защото искаше да възвърне древните ни свободи.
Касий скочил на крака, побелял от гняв, и викнал:
— Римляни, аз за себе си отказвам да търпя друг император! Ако се избере друг император, не бих се поколебал да му сторя същото, което сторих на Гай Калигула.
— Не дрънкай глупости — казали му градските офицери. — Та какво му е лошото на един император, ако е добър човек? Всички се чувствувахме великолепно при Август.
Касий казал:
— Добре, аз тогава ще ви дам един добър император, ако обещаете да ми дадете паролата от него — ще ви дам Евтих.
Вероятно си спомняте, че Евтих беше един от „разузнавачите“ на Калигула. Беше най-добрият водач на колесница в Рим и се състезаваше за зелените в цирка. С това Касий искал да им намекне за нарядите, които Калигула ги караше да дават за него, като им нареждаше да строят конюшни за състезателните му коне и искаше от тях да ги почистват, когато се замърсяваха, под нервното и арогантно надзирателство на Евтих.
— Изглежда, че ви е приятно да се влачите по колене и да обирате фъшкиите от пода на конюшните, командувани от любимия състезател на императора, а?