Наследството на Скарлати
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Коларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Скарлати». Краткое содержание книги:
В нейния прицел — най опасният човек на земята — синът й.
Като малък той е бил изчадие… Той единствен от братята си използва богатството с жестокост и бруталност… Ълстър Скарлет може да предизвика международен хаос…
— Мислех, че ще го одобриш.
— Да го одобря? Никога не съм смятала, че моето одобрение или неодобрение е от някакво значение за теб.
— А е така.
— Момичето на Саксън ми харесва, но храня и някои съмнения заради това, което спомена Ченсълър. Доколкото имам някакви впечатления от нея, струва ми се, че е прекрасна девойка… Съвсем не съм сигурна обаче, че харесвам и теб… Обичаш ли я?
Ълстър Скарлет погледна нехайно към майка си.
— Мисля, че от нея ще излезе добра съпруга.
— След като избягваш да отговориш на въпроса ми, мислиш ли, че от теб ще излезе добър съпруг?
— Защо не, майко. В онова списание, „Панаир на суетата“, наскоро четох, че съм бил най-добрата мъжка партия в Ню Йорк.
— Добър съпруг и добра партия са понятия, които често взаимно се изключват… Защо искаш да се жениш?
— Време ми е.
— Подобен отговор бих приела от брат ти, но не и от теб.
Скарлет направи няколко крачки от майка си към прозореца. Това бе моментът, който бе очаквал, моментът, който бе репетирал. Трябваше да го направи непринудено. Да го каже просто. Щеше да успее и един ден Елизабет щеше да разбере как дълбоко се е излъгала.
Той не бе глупак, той бе гений.
— Опитах се да кажа и на Ченс. Ще пробвам и на теб да обясня. Наистина искам да се оженя. Наистина искам и да се захвана с нещо, което да ми е интересно… Питаш ме дали обичам момичето. Това е така, мисля. Така ще бъде. Важното за мен сега е да се адаптирам — обърна се той от прозореца с лице към майка си. — Бих искал да разбера какво си построила за нас. Искам да науча какво точно представлява фамилията Скарлати. Това изглежда го знае всеки освен мен. Оттук искам да започна, майко.
— Да, оттук трябва да се започне. Но съм длъжна да те предупредя. Когато споменаваш Скарлати, не храни каквито и да е илюзии, че фамилното ти име ти гарантира някакъв глас в управлението на групировката. Ще трябва да докажеш на какво си способен, преди да поемеш някаква отговорност, или да получиш власт. В тези решения Скарлати съм аз.
— Да. Ти винаги си казвала това пределно ясно.
Елизабет Скарлати заобиколи бюрото и седна на стола си.
— Никога не съм робувала на схващането, че нищо не може да се промени. Всичко се променя. Възможно е да имаш талант. Ти си син на Джовани Скарлати и може би сторих пълна глупост, когато ви промених името. Но на времето смятах, че постъпвам правилно. Той бе гений… Започвай работа, Ълстър. Ще видим какво ще излезе.
Ълстър Стюарт Скарлет пое надолу по Пето авеню. Слънцето се бе скрило, но той не закопча палтото си. Усмихваше се на себе си. Няколко минувачи забелязаха големия, внушителен на вид мъж с разкопчано палто във февруарския мраз. Бе арогантно красив. Очебийно преуспяващ. Някои ставаха такива още с раждането си.
Забелязвайки завистливите погледи на малките хора около себе си, Ълстър Скарлет отново се съгласи с неизказаните си мисли.
На ход бе Хайнрих Крьогер.
Глава 10
Когато Хоръс Бутиер, президент на Уотърман тръст кампъни, получи молбата на Ченсълър за въвеждане на неговия брат в деловия свят на фамилията, той на момента бе готов с избора на човека, когото да натовари със задачата.
Третият вицепрезидент Джеферсън Картрайт.
Картрайт и по-рано бе призоваван за работа с Ълстър Скарлет и това не бе случайно. Той изглежда бе единственият сред директорите на Уотърман тръст, който не предизвикваше моментално раздразнението на Ълстър Скарлет. Това до голяма степен се дължеше на нетрадиционния подход на Картрайт в неговата работа. Съвсем не в стила на банкерите.
Защото Джеферсън Картрайт, русоляв, висок, застаряващ мъж, бе рожба на стадиона на Университета Вирджиния, и бе научил още в началото на кариерата си, че овладените от него тънкости, които го правеха знаменитост на футболното игрище — и в университета — щяха да му послужат невероятно добре и в избраната от него професия.
С две думи, тайната се състоеше в това да се изучат така добре различните схеми на играта, че човек винаги да може да е на нужната позиция в нужния момент, като във всяка изникнала възможност да използва докрай всичките предимства на мощната си снага.
После трябваше само правилата на играта да се прехвърлят извън игралното поле на стадиона. Трябваше да се вникне в основните принципи, избили на повърхността, като на всякакви трудни за схващане мъчнотии се отделя колкото може по-малко време и както във футбола, всеки да бъде впечатлен от размерите — и привлекателността — на физиката ти.