Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Когато пътниците прелетяха пояса на островчетата, морето се ширна под тях гладко и блестящо. Като погледна случайно надолу, на момчето се стори, че водата е изчезнала. Под него нямаше вече земя. Обкръжаваха го само небе и облаци. Зави му се свят и то се притисна към гърба на гъсока по-страхливо от първия път, когато полетя. Струваше му се, че няма да може да се задържи и че непременно ще падне. Още по-лошо стана, като стигнаха големия птичи път, за който беше споменал сивият гъсок. Там наистина прелитаха птици, ято след ято, все в една и съща посока, като че ли следваха очертан път. Имаше патици и сиви гъски, кадифени патици и морски гълъби, гмурци и червени патици, северни патици и полярни гъски, рибари и морски глухари. Когато се навеждаше напред и поглеждаше по посока към морето, момчето виждаше само отражението на цялото птиче шествие. Но то беше така замаяно, че нищо не можеше да разбере и просто смяташе, че птиците летят по гръб. Това не го учудваше много, тъй като то престана вече да различава кое е горе и кое — долу.
Птиците бяха уморени и с нетърпение очакваха да стигнат до острова. Не се чуваше никакво подвикване, никаква закачка и от това всичко изглеждаше още по-загадъчно.
„Дали не сме напуснали земята? — каза си момчето. — Дали не летим към небето?“
Около себе си то виждаше само облаци и птици и наистина почна да му се струва, че отиват към небето. Това много го зарадва и то вече се питаше какво ли ще види там горе. Изведнъж престана да му се вие свят. Толкова беше щастливо, че напуска земята и отива на небето.
Ненадейно чу изстрели и видя няколко малки бели облачета, които се издигаха към небето.
Сред птиците настъпи безпокойство и суматоха.
— Ловци! Ловци! Ловци в лодките! — развикаха се те. — Вдигайте се по-високо! Спасявайте се!
Едва тогава момчето забеляза, че съвсем не летят към небето, а над морето. Под тях се виждаше една редица малки лодки, пълни с ловци, които даваха изстрел след изстрел. Първите ята не бяха ги забелязали навреме и продължиха да летят ниско. Голям брой тъмни тела падаха надолу към морето и при всеки паднал останалите живи птици надаваха високи, жални викове.
Страшно беше да се събудиш сред такъв ужас и такива стонове, и то след като си мислил, че си на небето. Ака се издигна бързо нагоре и ятото продължи пътя си с най-голяма скорост. Дивите гъски се бяха отървали, но момчето още не можеше да дойде на себе си от изненада. Как можаха да стрелят по такива птици като Ака, Юкси, Какси, гъсока и другите? Хората наистина не знаеха какво правят!
Наоколо стана пак тихо и те продължиха да летят мълчаливо както преди. Само някои уморени птици се провикваха от време на време:
— Скоро ли ще стигнем? Сигурни ли сте, че не сме сбъркали пътя? На това онези, които летяха отпред, отговаряха:
— Летим право към Йоланд! Право към Йоланд!
Дивите патици бяха вече уморени и гмурците ги изпревариха.
— Не бързайте толкова! — развикаха се патиците. — Ще изядете всичката храна!
— Има и за вас, и за нас! — отговаряха гмурците.
Още преди да се покаже остров Йоланд, срещу тях задуха слаб ветрец. Той носеше със себе си нещо, прилично на огромни облаци бял дим, като че ли някъде имаше голям пожар.
Като видяха първите облаци, птиците се изплашиха и полетяха по-бързо. Това, което приличаше на дим, се сгъстяваше все повече и повече и най-сетне ги обгърна отвсякъде. Не се долавяше никаква миризма на изгоряло и димът не беше тъмен и сух, а бял и влажен. Момчето веднага разбра, че това е мъгла.
Когато мъглата толкова се сгъсти, че на една педя вече нищо не се виждаше, птиците сякаш обезумяха. Всички, които до преди малко бяха летели в такъв строг ред, сега го удариха на игри. Те се въртяха на всички страни и се мъчеха да се заблудят една друга.
— Внимавайте! — викаха те. — Вие се въртите все на едно и също място! Извийте назад! Иначе никога няма да стигнете Йоланд!
Много птици знаеха добре къде е островът, но правеха всичко възможно да объркат другите.
— Я погледнете северните патици! — чуваше се в мъглата. — Те се връщат към Северно море.
— Внимавайте, сиви гъски! — викаше някой от срещуположната страна. — Ако летите така, ще стигнете на остров Рюген.
Както вече казахме, за птиците, които познаваха този път, нямаше никаква опасност да се заблудят. Но на дивите гъски им беше трудно. Шегобийците веднага забелязаха, че те не са уверени в пътя и правеха всичко възможно да ги объркват.
— Вие накъде отивате, любезни? — извика им един лебед и се доближи до Ака, загрижен и сериозен.
— Отиваме към Йоланд, но никога досега не сме ходили там — отвърна Ака, която мислеше, че в тази птица може да има доверие.