Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
И той, и бронзовият човек говореха най-много за красивите стари дървени кораби. От новите бронирани кораби като че ли не разбираха много.
— Виждам, че за новите ти нищо не знаеш. Розенбум — каза бронзовият човек. По-добре да отидем да погледаме нещо друго! Това ме забавлява, Розенбум.
Той явно се бе отказал да търси момчето, което се чувствуваше много спокойно и удобно под дървената шапка.
И двамата, тръгнаха из големите работилници: шивалнята за корабни платна, ковачницата за котви, машинната и дърводелската работилница. Разгледаха високите пристанищни кранове и доковете, големите складове, артилерийския арсенал, оръжейната работилница, дългата работилница за въжета и големия, стар док, издълбан в скалите. Обиколиха дървените кейове, край които стояха вързани военни кораби, качваха се на тях, разглеждаха ги като стари морски вълци, възхищаваха се, критикуваха, одобряваха и се ядосваха.
Момчето стоеше спокойно под дървената шаяка и слушаше разказите им как са работили някога тук, за да построят цели флоти. То узна, че хората са проливали кръвта ек, давали са си живота и са жертвували последната стотинка, за да строят бойни кораби; гениални люде са напрягали всички сили, за да подобрят и усъвършенствуват тези кораби — защитници на отечеството. На няколко пъти момчето се просълзи, но то беше доволно, че научи всичко това.
Най-сетне отидоха а един открит двор, където бяха наредени разни фигури, които са поставили някога на носа на старите линейни кораби. По-страшни неща момчето не беше виждало в живота си. Фигурите имаха грамадни, страшни лица. Те бяха едри, дръзки и груби, проникнати от същия горд дух, който беше създал грамадните кораби. Те бяха от друго време и момчето почувствува като че ли съвсем се смали пред тях.
Като дойдоха тук, бронзовият човек каза на дървения:
— Свали си шапката, Розенбум! Всички тия, които стоят тук, са воювали за отечеството!
И Розенбум също като бронзовия човек бе забравил за какво бяха дошли тук. Без да се поколебае, той вдигна дървената си шапка и извика:
— Свалям шапка за онзи, който е избрал това място за пристанище, основал корабостроителниците и създал флотата! За краля, който е дал живот на всичко това!
— Благодаря, Розенбум! Добре казано. Ти си чудесен човек, Розенбум. Но какво е това, Розенбум?
Върху плешивата глава на Розенбум стоеше Нилс Холгерсон, Но той вече не се боеше, а размахваше бялата си шапчица и викаше:
— Ура за тебе, страшилище!
Бронзовият човек удари силно с тоягата по земята, но момчето не разбра какво е мислел да прави, защото в този миг изгря слънцето и той и дървеният човек изчезнаха, като че ли бяха от мъгла. Докато то още стоеше и се взираше след тях, дивите гъски излетяха от камбанарията и почнаха да кръжат над града. Изведнъж те съгледаха момчето, големият бял гъсок се спусна отгоре, грабна го и го отнесе със себе си.
X
Пътуване към Йоланд
Неделя, 3 април
Дивите гъски отлетяха на едно от островчетата да попасат. Там срещнаха ято сиви гъски, които се изненадаха много, като ги видяха, защото знаеха, че роднините им обикновено пътуват през вътрешността на страната. Те бяха толкова любопитни и им задаваха толкова много въпроси, че дивите гъски бяха принудени да им разкажат за преследванията на лисицата Смире. Като свършиха разказа си, един сив гъсок, който изглеждаше стар и умен като Ака, забеляза:
— Лошото за вас е, че са прогонили лисицата от родината й. Сега тя сигурно ще сдържи думата си и ще ви преследва чак до Лапландия. Ако бях на ваше място, нямаше да летя на север през Смоланд, а щях да заобиколя откъм Йоланд, та тя да загуби следите ми. А за да сте сигурни, че ще я заблудите, трябва да останете няколко дни на южния край на Йоланд. Там има много храна и добра компания. Ако минете оттам, сигурно няма да съжалявате.
Това беше наистина умен съвет и дивите гъски решиха да го последват. Щом се нахраниха, те отлетяха към Йоланд. Никоя от тях не беше ходила там, но сивият гъсок им обясни добре знаците. Трябваше само да летят право на юг, докато стигнат големия птичи път по крайбрежието на Блекинге. Всички птици, които зимуват край Северно море и сега отиват за Финландия и Русия, минават оттам и по пътя кацат в Йоланд да си почиват. По тези указания дивите гъски лесно щяха да намерят пътя.
Денят беше съвсем тих и топъл като през лятото. По-добро време за пътуване през морето не можеше и да се желае. Лошото беше само това, че не бе ясно. Сиви облаци покриваха небето, като тук-там се спускаха на огромни кълба чак до морето и закриваха хоризонта.