Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Шалан предпазливо влезе в помещението, за да опита да огледа по-добре едрите блестящи скъпоценни камъни. Сърцето й заби малко по-бързо. Превръщателят изглеждаше еднакъв с онзи, който тя и братята й бяха намерили във вътрешния джоб на дрехата на баща им.
Ясна и мъжът с робата се запътиха към Шалан, като продължиха да разговарят. Как щеше да реагира Ясна сега, когато повереницата най-сетне я настигна? Щеше ли да е ядосана заради забавянето на Шалан? Шалан нямаше вина за това, но хората често имат неразумни очаквания към по-ниско поставените от тях.
Също като голямото помещение, и този коридор беше врязан в скалата, но много по-богато украсен със сложни окачени лампи със заредени със Светлина скъпоценни камъни. Повечето бяха тъмновиолетови гранати, от не толкова ценните камъни. Дори и така, само заради броя на камъните, които висяха и сияеха във виолетово, една лампа струваше малко състояние. Но Шалан се впечатли повече от симетрията и красотата на кристалите отстрани на лампите.
Когато Ясна приближи, Шалан дочу част от думите й.
— … осъзнавате, че това действие може да предизвика неблагоприятна реакция от светилищата? — рече жената на алетски. Езикът беше много близък до родния на Шалан веденски и като дете тя беше научена добре на него.
— Да, Сиятелство — отговори мъжът с робата. Той беше възрастен, с тънка бяла брадица и светлосиви очи. Откритото му благо лице беше много угрижено. Шапката му беше тумбеста и цилиндрична, в тон с цветовете на робата. Пищна роба. Може би това беше някой кралски иконом?
Не. Камъните по пръстите му, държанието му, почтителното отношение на останалите светлооки адютанти… Отче на Бурята!, помисли Шалан. Това трябва да е самият крал! Не братът на Ясна, а кралят на Карбрант — Таравангян.
Шалан припряно направи подходящия поклон, което не остана незабелязано от Ясна.
— Ардентите имат голямо влияние тук, Ваше Величество — каза Ясна с равен глас.
— Както и аз — отговори кралят. — Няма нужда да се тревожите за мен.
— Отлично. Условията Ви са приемливи. Заведете ме на място и ще видя какво може да се направи. Ако ме извините обаче, имам да се срещна с някого, докато отиваме там — рече Ясна и рязко махна на Шалан да се присъедини към тях.
— Разбира се, Ваше Сиятелство — отговори кралят. Той се отнасяше почтително към Ясна. Карбрант беше малко кралство — просто един град — докато Алеткар беше сред най-могъщите в света. Една алетска принцеса всъщност стоеше по-горе от карбрантски крал, независимо от протокола.
Шалан забърза да настигне Ясна, която вървеше малко зад краля. Кралят подхвана разговор с адютантите си.
— Ваше Сиятелство — рече Шалан, — аз съм Шалан Давар. Поискахте да се срещнете с мен. Дълбоко съжалявам, че не можах да Ви настигна в Думадари.
— Грешката не е Ваша — отговори Ясна и помаха с пръсти. — Не очаквах да стигнете навреме. Но, когато Ви пратих бележката, не бях сигурна къде ще отида след Думадари.
Ясна не беше ядосана; това беше добър признак. Шалан почувства как част от притеснението й изчезва.
— Впечатлена съм от Вашето постоянство, дете — продължи Ясна. — Честно казано, не очаквах, че ще ме следвате толкова далеч. След Карбрант щях да престана да Ви оставям бележки, понеже допусках, че сте се отказала. Повечето постъпват така след първите няколко спирки.
Повечето? Значи това беше някакъв изпит? И Шалан беше преминала?
— Да, наистина — добави Ясна умислено. — Може би действително ще Ви позволя да помолите за място като моя повереница.
Шалан почти се спъна от изумление. Да я помоли? Нима не беше направила вече точно това?
— Ваше Сиятелство, помислих, че… Е, Вашето писмо…
Ясна я изгледа.
— Позволих Ви среща, госпожице Давар. Не обещах да Ви взема. Обучението и грижите за една повереница са разсейване, за което сега едва ли имам време и търпение. Но Вие пътувате отдалеч. Аз ще приема молбата Ви, но разберете, че изискванията ми са строги.
Шалан прикри едно смръщване.
— Няма мрънкане — отбеляза Ясна. — Това е добър знак.
— Мрънкане, Ваше Сиятелство? Светлоока жена да мрънка?
— Ще се изненадате — отвърна сухо Ясна. — Но само обноските няма да Ви спечелят място. Кажете ми, доколко обширно е Вашето образование?
— Обширно в някои области — отговори Шалан. После припряно добави: — С обширни пропуски в други.
— Отлично — рече Ясна. Пред тях кралят явно бързаше, но беше достатъчно стар, та дори и бързането му беше бавно. — Значи ще направим оценка. Отговаряйте откровено и не преувеличавайте, защото скоро ще разкрия лъжите Ви. И не проявявайте фалшива скромност. Не търпя превземките.