Спиращият войната

Парлин не седна, а остана прав до стола й, за да наблюдава помещението. Изглеждаше толкова напрегнат, колкото се чувстваше тя.

— Вивена — промълви той и се наведе към нея. — Косата ти.

Тя се сепна и осъзна, че косата й е изсветляла от смущение, докато си беше пробивала път през тълпата. Не беше побеляла съвсем — Вивена беше твърде добре обучена за това, — но беше станала по-бяла, като посипана с бял прашец.

Жегната от страх, че ще се издаде, тя нагласи шала на главата си и извърна очи настрани, когато собственикът на ресторанта се приближи, за да вземе поръчката им. На масата беше надраскан къс списък с ястия и Парлин най-сетне седна и отклони вниманието на съдържателя от Вивена.

„Можеш да се справиш — каза си тя строго. — Изучавала си Халандрен през по-голямата част от живота си.“ Косата й потъмня и се върна до обичайното си кафяво. Промяната бе толкова дискретна, че ако някой я наблюдаваше, щеше да си помисли, че е игра на светлината. Но тя все пак задържа шала. Беше я срам от самата себе си. Едно минаване през пазара — и да изгуби самообладание?

„Мисли за Сири“, каза си. Това й даде сила. Мисията й беше импровизирана, дори безразсъдна, но беше важна. Отново успокоена, смъкна шала и зачака, докато Парлин избере блюдо — яхния от водорасли. Гостилничарят се отдалечи.

— Сега какво? — попита Парлин.

— Сега чакаме — отвърна Вивена. — В писмото си казах на Лемекс да проверява в ресторанта всеки ден по обед. Ще седим тук, докато дойде.

Парлин кимна, но се размърда неспокойно.

— Какво има? — попита Вивена спокойно.

Той погледна към вратата.

— Това място ми е подозрително, Вивена. Не мога да надуша нищо освен тела и подправки, не мога да чуя нищо освен човешко бърборене. Няма никакъв вятър, никакви реки, само… хора.

— Знам.

— Искам да изляза навън.

— Какво? Защо?

— Ако не познаваш едно място — отвърна той неловко, — трябва да го опознаеш. — Не даде повече обяснения.

При мисълта, че ще остане сама, я жегна страх. Но не беше редно да настоява Парлин да остане с нея.

— Обещаваш ли, че ще останеш наблизо?

Той кимна.

— Върви тогава.

Той стана и тръгна към изхода. Не се движеше като халандренец — движенията му бяха по-плавни, по-скоро като на дебнещ звяр. „Може би трябваше да го върна с другите.“ Но мисълта, че щеше да остане съвсем сама, я беше спряла. Имаше нужда от човек, който да й помогне да намери Лемекс. Впрочем, имаше чувството, че може би е поела твърде голям риск, влизайки в града само с един охранител, та дори и толкова опитен като Парлин.

Но беше станало. Вече нямаше смисъл да се притеснява. Отпусна ръце на масата и се замисли. В Идрис планът й за спасяването на Сири бе изглеждал по-прост. Сега пред нея се разгръщаше истинската му същност. Трябваше по някакъв начин да проникне в Двора на боговете и да измъкне сестра си. Как можеше да постигне човек нещо толкова дръзко? Дворът на боговете със сигурност се охраняваше добре.