Спиращият войната

— Какво откри на пазара? — попита тя, за да върне вниманието му към себе си.

— Има много идрианци тук — отвърна той.

— Какво?! — възкликна неволно Вивена.

— Идрианци — повтори Парлин. — На пазара. Някои разменят стоки. Повечето приличат на прости работници. Наблюдавах ги.

Вивена се намръщи и скръсти ръце.

— А ресторантът? Разузна ли го, както те помолих?

Той кимна.

— Изглежда чист. Странно ми е, че хората тук ядат храна, направена от непознати.

— Видя ли нещо подозрително там?

— Какво трябва да е „подозрително“ в този град?

— Не знам. Ти настоя да разузнаваш.

— Винаги е добра идея, когато си на лов. По-малко вероятно е животните да се уплашат.

— За жалост хората не са като животните, Парлин.

— Знам — отвърна Парлин. — С животните нещата са ясни.

Вивена въздъхна. Но точно в този момент забеляза, че Парлин е прав поне за едно. Зърна няколко идрианци, които минаваха по улицата наблизо; един от тях теглеше кола, която доскоро трябваше да е била натоварена с продукти. Лесно беше да ги отличи човек в бозавото им облекло и по говора им. Изненада се, че са дошли толкова далече да търгуват. Но пък търговията в Идрис напоследък несъмнено не беше особено оживена.

С неохота затвори очи, прикри преобразяването с шала си и промени косата си от сива на кафява. Щом в града имаше други идрианци, едва ли щеше да изпъква. Да се опитва да се прави на стара жена щеше да е по-подозрително.

Все пак не й харесваше, че е пред очите на толкова много хора. В Бевалис щяха да я познаят моментално. Разбира се, в Бевалис имаше само няколко хиляди души. За неимоверно по-големите мащаби на Т’Телир се налагаше съзнателно да се приспособи.

Махна на Парлин, стисна зъби, вля се в множеството и си запробива път към пазара.

Цялата разлика беше в морето. Т’Телир беше основно пристанище, а боите, които правеха — от Сълзите на Едгли, местно цвете, — го превръщаха в търговски център. Можеше да види доказателствата за това навсякъде наоколо. Екзотични коприни и дрехи. Смугли търговци от Тетрадел с техните дълги черни бради, овързани със здрави кожени каишки на цилиндри. Пресни плодове от градове по крайбрежието. В Идрис населението беше разпръснато рехаво по ферми и земи по планинските склонове. В Халандрен — страна, която контролираше над една трета от крайбрежието на вътрешното море — нещата бяха различни. Можеха да избуяват. Да растат.

Да са пищни.

В далечината се виждаше платото с Двора на боговете — най-богохулното място под цветните очи на Аустре. Между стените му, в ужасния палат на Бога крал, държаха Сири в плен, затворничка на самия Сузеброн. Вивена разбираше логиката в решението на баща им. В груб политически смисъл Вивена беше по-ценна за Идрис. Ако войната беше сигурна, беше логично да изпрати по-малко полезната си дъщеря като задържаща тактика.