Стъкларят от Мурано

Вече и мой дом.

— Значи все пак Лондон успя да ти помогне да вземеш решенията си, така ли? — попита.

— Не особено. Всъщност никога не съм имал избор. Родителите ми просто бяха решили да ме поглезят с тези две години в Англия, създавайки ми фалшиво усещане за самостоятелност. Обаче аз си знаех, че ще стана полицай. Те също го знаеха.

— Как така?

Алесандро сви многозначително рамене и отсече:

— Фамилна професия. Всички Бардолино са били полицаи — дядо ми, баща ми, чичовците ми…

— Но това те удовлетворява, нали?

— Ще ме удовлетвори, ако си взема изпита за детектив. Тъкмо сега се подготвям за него.

— Е, „Мистерията на липсващата брачна халка“ беше доста успешен тест за теб.

— Като Шерлок Холмс, нали? — засмя се той, определено доволен от себе си. — Е, ще видим. Всичко зависи от това дали ще си взема изпита. Но да си обикновено ченге във Венеция е доста скучна работа, освен ако не си особено голям фен единствено на гледките наоколо. Тук се занимаваме най-вече с откраднати камери и изгубен багаж — въобще, туристически проблеми. Освен това имаме кошмарна репутация като големи глупаци. Чувала ли си онзи виц защо венецианските полицаи винаги ходят по двойки?

Леонора поклати глава.

— Защото единият може само да чете, а другият — само да пише.

Тя се усмихна.

— И ако смяташ, че това е лошо, почакай да разбереш само с каква репутация се слави пожарната! Казват, че пожарната във Венеция си е сложила телефонен секретар на телефона за спешни случаи и на него е записано съобщение, което те уведомява, че ще се заемат с твоя пожар на сутринта.

Тук Леонора вече се засмя с глас и възкликна:

— Затова ли изгубихте „Фениче“? — Преди десет години този венециански театър, истинско бижу на архитектурата, беше изгорял до основи.

— А, не. Това си беше по вина на градската управа. Каналът до „Фениче“ беше толкова затлачен, че корабите на пожарната не успяха да стигнат навреме, за да спрат огъня. Гражданска безотговорност, ако питаш мен. Този град отдавна се разпада.

— А потъването?

Алесандро поклати глава и отговори:

— Никой от местните жители не вярва, че градът ни потъва. Вярваме обаче в друго — че доста хора трупат пари от подклаждането на този страх. Съществуват десетки така наречени фондове за събиране на пари за спасяването на града, обаче повечето пари се използват за поддържане на луксозния начин на живот на местните и държавни величия. Иначе не водата, а туристите са ни големият проблем.

Леонора беше едновременно изненадана от това твърдение и благодарна на Алесандро, че не я включва в групата на туристите.

— Туристите ли? — повдигна вежди. — Те не са ли кръвоносната система на Венеция?