Стъкларят от Мурано
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Стъкларят от Мурано». Краткое содержание книги:
Ако тогава Висшият съвет знаеше всичко това, за нищо на света нямаше да пощади живота на Корадино Манин. Обаче Десетимата не можеха да виждат в бъдещето, затова го пощадиха.
И не защото бяха водени от нещо толкова ефимерно като милостта, а заради огледалата, които той изработваше.
Девета глава
Изгубеният рай
В събота Леонора стигна до кантина „До Мори“ в три без петнайсет. Огледа фасадата на старата пивница с нейните дебели стъклени врати и се запита дали не е станала жертва на някаква перверзна шега. Може би полицай Бардолино сега й се присмиваше отнякъде заедно с нейните колеги. Леонора се укори вътрешно. В крайна сметка това не й беше началното училище. Ситуацията на работното й място й се бе отразила дотолкова, че параноята като че ли започваше да я гони навсякъде. Човекът очевидно говореше съвсем сериозно. И бе напълно нормално да иска да намери клиенти за братовчедка си. Затова сега тя реши да влезе и да го почака.
Навън валеше, така че заведението беше почти претъпкано. Въпреки тълпите обаче Леонора откри една тиха масичка в дъното, разположена точно под огромно, двойно огледало. Възхити се на изработката му и на леко зеленикаво златистия отблясък на старото стъкло в неговата позлатена, барокова рамка. Откосът й изглеждаше идеален, макар да бе сигурна, че огледалото е на няколко века. Поръча си едно еспресо и се огледа. Клиентелата на заведението беше определено местна — сервитьорът се бе обърнал към нея на венециански диалект и тя бе изненадала и самата себе си с бързината и лекотата, с която му бе отговорила на вече перфектен италиански, повтаряйки донякъде акцента му. За пореден път се зарадва, че полицай Бардолино й бе предложил това място. Засега то все още си оставаше добре пазена от туристите тайна. А после й хрумна, че по някакъв странен, кавалерски начин той е решил да й направи подарък.
Стига да се появи.
Ала нямаше смисъл да се тревожи. Точно в три часа, с характерната си ефективност, която беше демонстрирал и по време на разговора им в полицията, той прекоси прага на заведението. Тя се слиса, когато видя, че той е с дънки и елегантно яке — слиса се много повече, отколкото, когато го видя за първи път в църквата по време на концерта. Незнайно защо, но Леонора си го бе представяла в униформа. Но пък все така продължаваше да й напомня за лице, слязло от платната на Ренесанса — дотолкова, че накара група жени на една маса в средата да се обърнат след него. И докато той отърсваше капките дъжд от черните си къдрици, Леонора не без известна доза шок установи, че той е много красив мъж. И че останалите също го виждат.
През душата й пробяга страх.
Той я поздрави любезно, седна и извика сервитьора с маниера на човек, свикнал на подобни неща. Съблече якето си и се облегна удобно на пейката. Излъчваше елегантност, съчетана със способността да се адаптира автоматично към обстановката, за да се чувства удобно — като котките. Леонора се усмихна и зачака началото на разговора им. Изведнъж се изпълни със самоувереност. Дали той ще заговори директно за онова, за което се бяха събрали, или първо ще я залее с любезности?
— Пиеш кафе?
Леонора се засмя. Въпросът му й се стори толкова неуместен, че я свари напълно неподготвена.
— Смееш ли ми се? — изгледа я с нещо средно между раздразнение и развеселеност.
— Мъничко. Защо да не пия кафе? Да не би да съм направила някакъв неволен социален гаф?
— О, не! Просто се чудех дали не си… — затърси думата — въздържател. Странна дума. Винаги съм смятал, че така англичаните определят хората, които пият единствено и само чай.
— О, не! — изрече този път Леонора. — Пийвам си. При това доста. Е, не чак толкова много. Но определено обичам вино!
— Хубаво! — ухили се той. А на сервитьора, който кръжеше в полезрението му, рече: — Дуе омбре, пер фаворе18!
— Какво означава „омбра“? — попита тя.
Полицай Бардолино се ухили и отговори:
— Сянка.
— Да, основното значение на думата го знам, разбира се. Но какво означава в смисъл на напитка?
— О, нищо особено. Просто чаша домашно вино. Нарича се така от векове. През Средновековието на „Сан Марко“ имало каруци с вино, а търговците на вино бавно отмествали каруците си така, че да остават винаги под сянката на камбанарията. За да може виното да се запазва охладено.
18
Per favore (ит.) — моля; ако обичате. — Б.пр.