Стъкларят от Мурано
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Стъкларят от Мурано». Краткое содержание книги:
Това кафе разяжда червата ми. Едно хубаво вино ми е напълно достатъчно.
Накрая синьор Бача благоволи да се появи от задната част на претъпканото кафене. Закръглен и облечен богато по последна френска мода, той спря, за да размени няколко думи с група крещящо натруфени венециански матрони, които се бяха отдали на пиене на новата кафява напитка.
Днес Бача изглежда доста странно.
Обикновено собственикът беше многословен, шумен и весел. Днес беше същите тези неща, само че изглеждаше доста нервен, а обичайното му поведение — просто поза. Въпреки килограмите му, обилната пот по челото му изглеждаше твърде много за подобен студен ден. И докато вървеше, непрекъснато се оглеждаше. Корадино се запита дали богаташът не си е навлякъл някакви неприятности с Десетимата и си знае, че агентите им го следят. Лично за себе си стъкларят нямаше никакви съмнения. Имаше безгрижния вид на човек, който знае, че непрекъснато го следят.
Години наред зърваше очи, втренчени в него през цепнатините на маските. Мъжът, който се бе облегнал край спирката на лодката. Уличният търговец на бонбони, който се загледа в него малко по-настойчиво от нормалното. Куртизанката на моста с топлата усмивка, но с поглед, твърд като кремък. Хиляди различни маски на хиляди различни места. Неизменно дискретни, но с течение на времето Корадино се бе научил да ги разпознава мигновено. И всеки път, когато очите му мимоходом се срещаха с очите на тези шпиони — независимо дали последните бяха високи или ниски, мъже или жени — майсторът имаше чувството, че принадлежат на един и същи агент — на мрачния фантом, който се беше появил в стъкларската работилница преди толкова много години.
Мъжът, който изкла семейството ми.
Но Бача няма от какво да се страхува, нали така? Той си беше човек на управляващите и това се знаеше от всички. Наемът за това място се плащаше от Десетимата, а голяма част от делата на Републиката се решаваха именно на тези маси, под маската на социалните контакти. При все това собственикът определено изглеждаше неспокоен. Най-сетне си проправи път до Корадино и при традиционните целувки за поздрав майсторът усети потта по бузите на Бача.
— Антонио! — възкликна Корадино, докато Бача присядаше на брокатената пейка срещу него. — Каква е целта на тази среща? Надявам се, че не става въпрос за нови огледала, които да превърнат заведението ти в публичен дом, нали?
Бача буквално позеленя, когато се приведе към Корадино. Дъхът му вонеше на вино.
— Корадино, чуй ме добре! Моля те, облегни се плътно назад! Заради мен!
— Какво… — започна объркано стъкларят, но като видя енергичното кимване на приятеля си, направи каквото му беше казано. Изпъна гръб и рамене и се наклони колкото можа по-назад, докато накрая усети други рамене — на клиента, който седеше с гръб към неговия гръб, на пейката от другата страна. Корадино автоматично отвори уста, за да се извини, ала веднага беше спрян от глас, който със сигурност не беше на собственика на заведението.
— Не се обръщай назад! Гледат ни!
Италианският беше перфектен, ала Корадино долови непогрешим френски акцент, който го върна двайсет години назад, при неговия учител по френски. Спомените за детството му нахлуха в главата му като кръвта, втурнала се в ушите му.
— Мосю Лоази? — Едва се сдържа да не се обърне и да не се хвърли в обятията му.
— Не. Името ми е Дюпармьор — Гастон Дюпармьор. Не се познаваме с вас. Но с течение на времето се надявам да се опознаем. — Гласът звучеше авторитетно, но също така излъчваше и определена топлота.
Корадино се ядоса на себе си заради тази глупава грешка — сякаш неволно се беше издал. Завоалира неудобството си в гняв, но въпреки това нещо, и той не знаеше какво, му забрани да се обръща назад. С очи, приковани върху вече пребледнелия Бача, той изрече рязко:
— Какво става тук? Не възнамерявам да се излагам на никаква опасност!
Почувства как раменете зад него се поместват и отново дочу познатата смесица от топлота и авторитет в гласа на французина: