Невинните [calibre 1.48.0]

Няма да имате този късмет, помисли си Роби.

— Споменахте, че сте намерили куршум от глок на пода — каза небрежно той. — Как е възможно да го свързвате с изстрел от толкова голямо разстояние? Жертвите са били ликвидирани по-скоро с пушка, отколкото с пистолет.

— Точно това е странното. Бих казала, че работата е била свършена от двама души. Единият от тях е бил тук. Именно той е стрелял в леглото. Куршумът е пробил матрака и се е забил в пода. Точно той пасва на пистолета, който намерихме под една кола, паркирана на няколко метра от взривения автобус. Но смъртта на майката и детето е причинена от друг куршум, долетял през прозореца. Той е пронизал главата на Джейкъб и се е забил в майка му. Смъртта е настъпила мигновено. Поне така твърди съдебният лекар.

Роби си спомни изражението на Джейн Уинд и неволно се запита колко «мигновена» е била смъртта ѝ.

— Значи двама стрелци, така ли? — подхвърли той. — Не ми се струва много логично.

— Разбира се, че не е логично — кимна Ванс. — Защото не разполагаме с достатъчно факти. Ще стане логично, когато открием нещо повече.

— Завиждам на оптимизма ви — промърмори Роби и се изправи пред леглото, почти на същото място, откъдето беше стрелял. — Значи единият стрелец прониква в апартамента и стреля в леглото. Къде точно открихте куршума?

Ванс направи знак на един от криминолозите да отмести леглото. В дюшемето се виждаше дупка от куршум, отбелязана с маркер.

Роби вдигна ръка, прицели се с въображаемия пистолет и щракна с пръсти. Ванс мълчаливо го наблюдаваше.

— Трябва да е стоял някъде тук — обяви той факта, който му беше добре известен. — Матракът и пружините му са доста тънки и едва ли са повлияли на траекторията. Все пак е стреляно отблизо.

— И аз съм на същото мнение — кимна Ванс.

— Други рани по телата на жертвите? — попита той. — Не са ли пострадали от изстреляния в матрака куршум?

— Не. Никакви рани, никакви биологически следи и по самия куршум.

— Значи умишлено е стрелял в матрака. Но защо? Да привлече вниманието им?

— Може би.

— Будни ли са били в момента на изстрела?

— Вероятно. Начинът, по който лежаха, ме навежда на мисълта, че са били будни, когато са ги убили.

— Значи нашият човек стреля, но не ги улучва. Може би е искал да привлече вниманието им или да ги накара да млъкнат. Някой от съседите да е чул викове?

Ванс въздъхна и поклати глава.

— Може и да не повярваш на това, което ще ти кажа — заряза официалностите тя. — Но единственият човек, който живее на този етаж и си е бил у дома по време на престъплението, е една глуха и сляпа старица. Която естествено не е чула нищо. Има и още един съсед, но той работи в Мериланд. А апартаментите под и над този са празни.

Вярвам ти и още как, помисли си Роби.

— Убил ги е куршумът отвън — каза той и пристъпи към счупения прозорец, за да го види отблизо.