Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Какво те кара да мислиш, че е лъжа?
— Той ми заповяда да убия Уинд, но от теб разбирам, че не е бил оторизиран за това. Следователно е бил предател, а вие не местите предателите на друга работа. Ако все още го държите под ключ, нямаше да ме питате какво се е случило в онзи апартамент. Това означава, че наблюдаващият е изчезнал заедно с помагачите си. За каква бройка говорим?
— Според нас става въпрос за поне трима души, но може да са и повече — отговори Синия.
Роби го гледаше и мълчеше.
Възрастният мъж наведе глава и започна да си играе с посребрената лъжица върху снежнобялата ленена покривка.
— Нещата не вървят на добре — промърмори той.
— Това беше изявлението на годината! Какво точно искате от мен?
— Трябва да контролираме разследването, но по възможно най-незабележимия начин. Официално ще бъдеш специален агент на ОКР, но ще докладваш само на мен. Ще ти бъдат предоставени всички необходими документи, плюс надеждно прикритие. Мисля, че вече са в апартамента ти.
Лицето на Роби помръкна.
— Току-що каза, че предателите са най-малко четирима. Ами ако са повече? Какво ще стане, ако в момента един от тях се намира в дома ми?
— Не, тези агенти са привлечени от съвсем други подразделения. Никога не са имали контакт с твоя наблюдаващ, а лоялността им не подлежи на съмнение.
— Ясно. Извинявай, но според мен това са пълни глупости.
— Все пак ще трябва да се довериш на някого, Роби.
— Не, не трябва. Значи никой няма нищо против да се включа в ловната дружинка, така ли?
— ОКР са в течение. Искаш ли да те свържа със съветника по националната сигурност? Или със заместник-директора на ЦРУ?
— В момента не се интересувам от това, което биха ми казали. Въпросът ми е защо избрахте точно мен?
— Защото не натисна спусъка, колкото и невероятно да ти звучи. Надяваме се, че ще постъпиш правилно, Роби. Ще добавя, че в момента няма много хора, на които бих гласувал подобно доверие.
Но в главата на Роби вече се оформяше и още една причина да потърсят услугите му.
Аз бях там. А това означава, че ще бъда перфектната жертва, ако нещата се объркат.
— Добре — каза той.
Разсъжденията му бяха конкретни и ясни. Би могъл да работи по случая само ако е сам, за да внесе в действията си необходимата доза решителност и чувство за справедливост. Всяка чужда намеса щеше да означава провал, при това с пряка заплаха за живота му.
Ако ще умирам, поне ще го направя по собствена воля.
Синия стана и му протегна ръка.
— Благодаря ти, Роби. Желая ти късмет.
Роби не пое протегнатата ръка.
— И двамата знаем, че почти никога не става въпрос за късмет — отвърна той, обърна се и напусна ресторанта. Светът отвъд стените на «Хей-Адамс» изведнъж му се стори непознат и застрашителен. Доста повече, отколкото преди около час, когато се насочи към луксозния хотел.
25
Когато се прибра у дома, всичко вече го чакаше. Това беше доста обезпокоително. Нито един от тайните му капани не беше докоснат.
Прегледа папката, документите и допълнителната информация. Трябваше да се включи в разследването с максимална бързина. Но в такива случаи бързината обикновено водеше до грешки. Неизбежни грешки. След тях оставаше само един въпрос: колко бързо ще се изпари подкрепата на Синия.
Вероятно по-бързо от партийната и финансовата подкрепа на кандидат с лавинообразно падащ рейтинг.
Такива бяха правилата в този град.
От официалните документи го гледаше името Уил Роби. По ирония на съдбата истинското му име си оставаше най-безопасно. Особено при изпълнението на подобни задачи.
Прибра значката и служебната карта в джоба на якето си. На масата го чакаше чисто нов «Глок 20» и кобур за през рамо. Беше доволен, че ще може да се отърве от онзи револвер 38-и калибър. Преметна кобура през рамо и закопча якето си.
В коридора едва не се сблъска с младата си съседка, която ровеше в чантата си за ключовете. Ани Ламбърт беше облечена в тъмен костюм, но носеше маратонки с къси бели чорапи.
— Здрасти, Уил — поздрави тя.
— Обикновено не те виждам тук в работно време — отбеляза той.
— Забравих нещо. Използвам обедната почивка да си го взема. Закъде си тръгнал?
— Имам една среща. Успя ли да поразпуснеш?
— Моля? А, да.
Задължителното проучване на Ламбърт след първоначалния ѝ контакт с Роби не беше дало резултат. Това не беше изненада. Трябва да си кристално чист, за да работиш в Белия дом.
— Извинявай, че си тръгнах толкова бързо, но бях много уморен — добави той.