Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
Седна на масата на възрастния мъж. Диагонално от него, с гръб към съседната стена.
— Радвам се, че дойде — рече мъжът.
— Имаш ли име? — попита Роби.
— Наричай ме «Синия».
— Добре, Синия. Но въпреки това ще трябва да ми покажеш някакви документи.
Непознатият бръкна в джоба си и му показа значка и служебна карта. На последната имаше снимка и наименование на позицията, но без име. Този човек действително заемаше висок пост в организацията. Доста по-висок от очакванията на Роби.
— Добре, да започваме. Джейн Уинд? Ти ми каза, че е от нашите, и аз си направих труда да я проверя. Работила е в ОКР, Отдела за криминални разследвания към Министерството на отбраната.
— А видя ли паспорта ѝ?
— Пътувания до Близкия изток и Германия. Но ОКР има офиси в тези страни.
— Които са служили за отлично прикритие.
— Била е юрист?
— Дори нещо повече.
— Какви задачи е изпълнявала за вас?
— Наясно си, че не може да имаш достъп до подобна информация.
— Тогава защо съм тук?
— За да ти осигуря въпросния достъп. Точно това възнамерявам да направя в момента.
— Добре, ясно.
— Но първо искам да чуя от теб какво се случи снощи.
Роби започна да говори. Вече беше наясно, че няма смисъл да крие каквото и да било. Разбира се, не спомена нито за Джули, нито за взривения автобус. Бе убеден, че това е съвсем отделна история.
Облегнат на стола си, Синия мълчаливо го слушаше. Не каза нищо и когато той млъкна. Роби остана с впечатлението, че човекът насреща му може да допълни разказа с още много детайли.
— Агент Уинд е изпълнявала оперативни задачи в продължение на много години — започна най-сетне Синия. — Както вече споменах, тя е била много добър агент. След раждането на децата е прехвърлена в Главния инспекторат на Министерството на отбраната, но продължава активното си сътрудничество с ОКР. Разбира се, продължава да работи и за нас.
— Как тогава се е озовала в списъка на мишените? — попита Роби. — И как изобщо може да се случи такова нещо? Знам, че работим под прикритие, но все пак сме част от организация със съответното счетоводство и бюджет.
— Разни корумпирани служители пилеят милиарди от парите на данъкоплатците — въздъхна Синия. — Това се случва непрекъснато, при това в организации, които са далеч по-добре финансирани от нас. И продължава да се случва. Когато един човек или малка група хора притежават достатъчно решителност, те могат да постигнат невъзможни неща.
— Снощи я видях да влиза в блока, но без децата.
— Вероятно са били при гледачката, която доскоро е живяла в същия блок.
— Добре, ясно. Но на какво се е натъкнала Уинд, за да се стигне до отстраняването ѝ?
— Откъде знаеш, че се е натъкнала на нещо? — любопитно го изгледа Синия.
— Живее в скапан блок с две малки деца. Масата в дневната е отрупана с документи. Човек не носи поверителни материали у дома си, които разхвърля навсякъде. Следователно работата ѝ не е секретна. Печатите в паспорта ѝ сочат, че за последен път е пътувала в чужбина преди две години. Вие твърдите, че вече не е била оперативен агент. Малкото ѝ дете няма и година. Вероятно то е било причината да бъде преместена. След това работи върху нещо, което е било смятано за рутинно. В един момент обаче се натъква на информация, която автоматично я превръща в мишена. Лично аз се съмнявам, че тази информация е била свързана с пряката ѝ работа.
Синия го изслуша и одобрително кимна.
— Впечатлен съм от анализа ти, Роби.
— Остават куп въпроси. Имате ли представа на какво се е натъкнала?
— Не, нямаме. Но и ние не мислим, че е било нещо, което има връзка с пряката ѝ работа.
— Защо искате точно аз да бъда връзката ви с ФБР? Това е огромен риск, особено ако разберат с какво съм се занимавал през последните дванайсет години.
— Няма как да разберат.
— Сам каза, че ако са изпълнени с решимост, отделният човек или малка група хора могат да постигнат много.
— Нека чуя теорията ти.
— Някой е научил какво е открила и е побързал да докладва където трябва. Сред нас има шпиони и това е видно от начина, по който действаха моят наблюдаващ и хората около него. Така се стига до нанасянето на удара. Не са били сигурни, че аз ще свърша работата, и са си довели подкрепление. Не са имали никакви скрупули да ликвидират едно невръстно дете заедно с майка му. После ти ми казваш, че наблюдаващият е бил преместен на друга работа. Което е лъжа. Не съм тук, за да слушам лъжи от теб.