Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Неговото лице заемаше половината стена. Приличаше на огромна холограма. Звездите наоколо бяха малко замъглени, нещо нормално за старите холоси.
Окото излъчваше ужасяващо зелено сияние. Чисто зелено с червена точица в края.
— Боже мой! — възкликна Стейли и припряно прибави: — Не исках да кажа това. Но… каква енергия! Нужна е индустриалната мощ на високо развит свят, за да излъчи толкова силен лъч от трийсет и пет светлинни години разстояние!
— Като че ли си го спомнях по-голямо — промълви Потър.
— Виждате ли! — тържествуващо каза свещеникът. — А вие смятахте, че може да е природно явление! Е, това достатъчно ли ви беше?
— Да — отвърна Ренър и тримата си тръгнаха.
Спряха навън под гаснещите слънчеви лъчи. Главният астрогатор клатеше глава.
— Изобщо не обвинявам Литълмийд. Странното е, че не е убедил всички на планетата.
— Ние сме упорит народ — отвърна Потър. — Онзи силует в нощното небе може да е бил прекалено очевиден, прекалено…
— Ето ме, кретени! — подметна Ренър.
— Да. Новошотландците не обичат някой да се отнася с тях като с глупаци, дори да е самият Той.
— Откакто Литълмийд е зърнал светлината, Неговата църква, изглежда, не е видяла добри времена — спомнил си порутената сграда, каза астрогаторът.
— Да. През две хиляди деветстотин и втора светлината угаснала. Преди сто и петнайсет години. Това събитие е отлично документирано.
— Сламката внезапно ли е угаснала?
Потър сви рамене.
— Никой не знае. Може да се е случило от другата страна на планетата. Сигурно сте забелязали, че тукашната цивилизация е като малък оазис на пустинен свят, господин Ренър. Когато през онази нощ се издигнал, Въглищния чувал бил като слепец. Неговистите трябва да са решили, че Бог отново е заспал. Или че в окото му е влязла прашинка и е замижал.
— Или че може би им се е разгневил?
— Хауард Гроут Литълмийд изпил голяма доза сънотворни. Неговистите казват, че нямал търпение да види своя Господ.
— Навярно, за да му поиска обяснение — отвърна Ренър. — Много сте мълчалив, господин Стейли.
Хорст мрачно го погледна.
— Те могат да построят огромно лазерно оръдие. А ние пращаме там военна експедиция.
12. Спускане в ада
Хангарът беше единственото помещение, в което можеше да се събере целият екипаж на кораба и научният персонал. Вътре бе претъпкано с техника: допълнителни спускателни совалки, катери, сандъци с научно оборудване, провизии и кашони, чието предназначение не знаеше дори Блейн. Хората на доктор Хорват бяха настояли да вземат почти всички уреди, използвани в тяхната област, и флотът не можеше да спори с тях, тъй като подобна експедиция беше безпрецедентна.
Сега огромното пространство се пръскаше по шевовете. Тук бяха вицекрал Мерил, министър Армстронг, адмирал Кранстън, кардинал Рандолф и много други местни величия. Род се надяваше, че офицерите му са успели да завършат подготовката за отпътуването. През последните дни бе претрупан с неизбежни задачи, повечето с обществен характер, и почти не му оставаше време за друго. Сега, докато чакаше началото на последната церемония, му се искаше да бе могъл да се изолира от обществения живот в столицата и да остане на кораба като отшелник. През следващата година щеше да е под командването на адмирал Кутузов и подозираше, че руснакът не се е зарадвал много, когато е научил този факт. Отсъствието му от церемонията на „Макартър“ веднага биеше на очи.
Кутузов беше снажен мъж без чувство за хумор. Приличаше на човек, излязъл от учебник по руска история, и говореше по същия начин. Това отчасти се дължеше на произхода му от Света Екатерина, но главно на собствения му избор. Адмиралът прекарваше часове в изучаване на древните руски обичаи и възприемаше много от тях. Мостикът на флагманския му кораб бе украсен с икони, в каютата му къкреше самовар и морските му пехотинци можеха да танцуват някакво подобие на казачок.
Във флота го смятаха за изключително компетентен. Той безпрекословно изпълняваше всяка дадена му заповед, без да проявява човешко състрадание, и това смущаваше всички около него. Тъй като флотът и парламентът официално бяха одобрили действията му при унищожаване на една бунтовническа планета — Имперският съвет смяташе, че драстичните мерки са предотвратили избухването на въстание в целия сектор — канеха Кутузов на всички светски събития, но не се разочароваха, когато им отказваше.