Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Негово височество обявява Съвета за разпуснат. Бог да дари мъдрост на негово височество. Боже, пази императора.
Докато другите напускаха залата, адмирал Кранстън хвана Род под ръка и го изведе през една малка врата до подиума.
— Какво мислите за всичко това? — попита главнокомандващият.
— Беше много организирано. Присъствал съм на сесии на Съвета на Спарта, на които едва не се стигаше до бой. Старият Бонин си знае работата.
— Да. Разбирате този политически капан, нали? Поне по-добре от мен. Може би ще се окаже, че изборът ни е бил по-правилен, отколкото смятах.
— Какъв избор, господин адмирал?
— Не е ли очевидно, капитане? Снощи двамата с негово височество взехме решение. Ще потеглите с „Макартър“ за Сламката.
10. Убиецът на планети
Вицекрал Мерил имаше два кабинета. Единият беше просторен, пищно мебелиран, пълен с подаръци от десетки светове. На стената зад бюро от самуалитски палисандър, инкрустирано със слонова кост и злато, висеше холос на императора. Подът бе застлан с пъстри килими от жива трева от Плоскост, която пречистваше въздуха. В ниши, издълбани в новошотландската скала, бяха скрити триизмерни камери за удобство на репортерите, отразяващи официални събития.
Ала Род не успя да разгледа кабинета, защото го въведоха в много по-малка стая, рязко отличаваща се с почти монашеската си обстановка. Вицекралят седеше зад голямо бюро от дурапластмаса. Косата му беше разрошена, яката на униформената му куртка — разкопчана. Ботушите му стояха до стената.
— А, влизай, адмирале. Виждам, че водиш младия Блейн. Как си, момче? Не ме помниш, нали? Виждал съм те, когато беше двегодишен. Или на три? Проклет да съм, ако се сещам. Как е маркизът?
— Много добре, ваше височество. Убеден съм, че би ви пратил…
— Разбира се, разбира се. Добър човек е баща ти. Барът е ей там. — Мерил взе сноп документи и бързо ги запрелиства. — Тъкмо както си мислех. — Той драсна подписа си на последната страница. Кошчето за изходяща поща избръмча и документите изчезнаха.
— Навярно би трябвало да представя капитан Блейн на… — започна адмирал Кранстън.
— Разбира се, разбира се. Колко съм разсеян. Доктор Хорват, министър Армстронг, сър Трафин — капитан Блейн от „Макартър“. Момчето на маркиза на Круцис, нали знаете.
— „Макартър“ — презрително произнесе доктор Хорват. — Разбирам. Простете, ваше височество, но не ми е ясно защо сте го повикали.
— Не ви е ясно значи, а? — попита Мерил. — Помислете логично, докторе. Знаете защо сме се събрали тук, нали?
— Не виждам причината, поради която този… милитаристичен фанатик трябва да вземе участие в подготовката на толкова важна експедиция.
— Оплаквате се от мой офицер ли, господине? — изръмжа адмирал Кранстън. — В такъв случай мога ли да ви попитам…
— Достатъчно — намеси се Мерил, хвърли още един наръч документи в кошчето и замислено проследи с поглед изчезването му. — Доктор Хорват, да приемем, че сте направили възраженията си и да продължаваме нататък. — Нямаше начин да се определи към кого е насочена ироничната усмивка на вицекраля.
— Моите възражения са очевидни. Възможно е този младеж да е въвлякъл човешката раса във война с първите разумни същества, които срещаме. Адмиралтейството не е счело за необходимо да го уволни, но аз категорично възразявам срещу по-нататъшната му връзка с извънземните. Не осъзнавате ли чудовищното му престъпление, ваше височество?
— Не, господине, не ви разбирам — обади се военният министър Армстронг.
— Но онзи кораб е изминал трийсет и пет светлинни години. През нормалното пространство. Над век и половина полет! Постижение, с което не би могла да се похвали дори Първата империя. И за какво? За да стрелят по него в самия край на пътуването му, да го натъпчат в трюма на боен кораб и да го откарат на… — Министърът на науката се задъха и трябваше да замълчи.
— Стреля ли по сондата, Блейн? — попита Мерил.
— Не, ваше височество. Тя стреля по нас. Имах заповед да я пресрещна и проуча. След като извънземната капсула атакува моя кораб, аз я откъснах от светлинното платно, което използваше като оръжие.
— И в резултат не сте имали друг избор, освен да я вземете на борда или да я оставите да изгори — прибави сър Трафин. — Добра работа сте свършили.
— Но излишна, ако не беше откъснал светлинното платно — настоя Хорват. — Когато извънземният е стрелял по вас, защо не проявихте здравия разум да минете зад платното и да го последвате? Да го използвате като щит! Не е имало нужда да го унищожавате.