Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— А? Защо?
— Неговистите го наричат „Неговото лице“. Те не споменават името на своя Бог. Добрият енориаш не вярва, че съществува нещо друго, освен Въглищния чувал.
— Навсякъде другаде го наричат Божието лице. Независимо дали са добри енориаши.
— На никое друго място в Империята няма неговисти. Ако тръгнем натам, ще стигнем до Неговата църква преди да се мръкне.
Земята на Куентин бе селце, заобиколено от житни ниви. Пътят представляваше широк поток застинал базалт. Ренър предположи, че преди много време оттук е прелетял кораб, за да маркира пътищата преди да издигнат сградите. По повърхността се виждаха безброй пукнатини. Сега от двете страни се издигаха къщи на два или три етажа и пътят едва ли можеше да се ремонтира по същия начин.
— Как са се появили неговистите? — попита главният астрогатор.
— Според легендата — започна Потър, после замълча. — Да, може пък изобщо да не е легенда. Неговистите твърдят, че един ден Божието лице се събудило.
— Какво?!
— Той отворил единственото Си око.
— Естествено, ако сламкарите наистина са използвали лазерно оръдие, за да задвижват светлинното си платно. Има ли някакви дати?
— Да. — Юнкерът се замисли. — Случи се по време на Войните за наследството. Войната ни донесе огромни беди, нали знаете. Нова Шотландия остана вярна на Империята, но не и Нова Ирландия. Силите ни бяха равни. В продължение на петдесетина години се сражавахме помежду си. Накрая не останаха междузвездни кораби и контактът със звездите прекъсна. После, през две хиляди осемстотин и седемдесета в системата навлезе кораб. Това беше „Калаен кратер“, търговски кораб, преоборудван в боен. Имаше Лангстъново поле и трюмът му беше пълен с торпеда. Макар и повреден, той беше най-могъщият кораб в системата на Нова Каледония — толкова ниско бяхме паднали. С негова помощ разбихме новоирландските предатели.
— Това се е случило преди сто и петдесет години. А ти го разказваш, като че ли си очевидец.
Потър се усмихна.
— Тук приемаме историята си изключително лично.
— Разбира се — отбеляза Стейли.
— Питахте за дати — продължи Потър. — В университетските архиви не пише нищо. Някои от компютърните файлове са повредени по време на войната, нали разбирате. С Окото се е случило нещо, това е сигурно, но трябва да е било в края на войната. И никой не му е обърнал сериозно внимание.
— Защо? Божието… Неговото око е най-голямото и най-ярко образувание на вашето небе.
Потър мрачно се усмихна.
— Не и по време на войната. Чел съм дневници. Хората са се криели под университетското Лангстъново поле. Когато излизали, приемали небето като бойно поле, по което блестели странни светлини и лъчения от избухващи кораби. Едва след войната започнали да поглеждат нагоре. Тогава астрономите се опитали да разберат какво се е случило с Окото. И Хауард Гроут Литълмийд бил осенен от божествено вдъхновение.
— Решил, че Божието лице е точно това, на каквото прилича.
— Да. И убедил много хора. Пристигнахме, господа.
Неговата църква бе внушителна, но в окаян вид. Бе построена от дялан камък, за да издържи векове. Наистина беше издържала, но пясъчните бури бяха взели своето. Трегерите и корнизите бяха напукани, по стените с лазери и други инструменти бяха надраскани инициали и мръсотии.
Свещеникът бе висок, едър мъж с меко, примирено лице, ала с неочаквана твърдост отказа да ги пусне да влязат. Още по-лошо стана, когато Потър му съобщи, че е негов съгражданин. Неговата църква и нейните свещеници бяха изстрадали много от ръцете на съгражданите си.
— Хайде да се разберем — каза Ренър. — Нали не смятате, че искаме да оскверним нещо?
— Вие не сте вярващи. Каква работа имате тук?
— Искаме само да видим снимката на Божи… на Неговото лице в цялото му великолепие. После ще си тръгнем. Ако не ни пуснете, ще ви принудим по каналния ред. Тук сме по заповед на флота.
На лицето на свещеника се изписа презрително изражение.
— Това е Нова Шотландия, а не някоя от вашите примитивни колонии, на които управлява богохулствената морска пехота. За да влезете в църквата, ще ви трябва заповед от вицекраля. А вие сте обикновени туристи.
— Чухте ли за извънземната сонда?
Свещеникът изглеждаше разколебан.
— Да.
— Според нас е била изстреляна с лазерно оръдие. От Сламката.
Свещеникът се стъписа. После избухна в смях и им даде знак да влязат. Не каза нищо, но ги поведе по очуканите плочи към олтара, отдръпна се настрани и внимателно проследи реакцията им.