Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Джесика и Паоло обсъдиха с лекаря възможността за оплождане по метода инвитро.
Паоло беше поразен от разговора — поразен от цената (хиляди) и още повече от шансовете (около едно на три шанс за успех, при това в най-добрия случай).
Но преди всичко беше шокиран да чуе, че няма време за губене.
— Но тя е само на трийсет и две! — възрази на лекаря.
— Именно — отвърна той. — Всяка жена се ражда с определен брой яйцеклетки. След трийсет и пет се отбелязва рязко влошаване на плодовитостта. По-добре да започнем, преди възрастта ви да напредне твърде много. Един Бог знае колко цикъла ще са ви необходими.
— Искам да го направя — заяви Джесика по пътя за вкъщи. — Не ме интересува как ще съберем парите. Не ме интересува колко пъти ще трябва да опитваме. Искам да го направя сега.
— Какво казва сестра ти?
— Меган?
— Смята ли, че инвитрото е добра идея?
— Не съм разговаряла с нея по този въпрос. Има си достатъчно грижи в момента. Не искам да се притеснява, че няма да съм свободна да гледам бебето й. Нали разбираш. Когато забременея по метода инвитро.
Техният семеен лекар ги насочи към една частна клиника в провинцията, в Есекс, с един от най-добрите проценти на успеваемост в света. И Паоло се съгласи, защото би направил всичко за Джесика. Почти всичко.
— Няма да позволя тази история с бебето да ни раздели, Джес — каза й той, когато тя влезе в спалнята вечерта.
— Какво?
— Никога не съм се оплаквал. И няма да го направя. Всички тези изследвания и консултации. Изпразването в чашки и останалото. Съобщенията ти по мобилния телефон да се прибирам вкъщи и да правя секс с теб, защото си в овулация. Съгласен съм с всичко. Искаш инвитро? Добре. Но няма да позволя това да ни раздели.
— Защо да ни разделя?
Той седна на леглото и обърна лицето й към себе си. Обичаше това лице.
— Защото то се превърна в най-важното нещо. По-важно от теб и мен. Тази история с бебето — вече тя контролира живота ни.
— Знаеш, колко много означава за мен.
— Естествено, че знам! Но ако не стане, ако никога не успеем — е аз ще продължа да те обичам. Зная, че искаш дете. Аз също. Обаче то не е най-важното нещо в живота ми. Ти си най-важното нещо, Джес.
Тя поклати глава.
— Никога няма да е същото като преди. Когато се любехме, щом ни се приискаше. Не разбираш, Паоло. Ако нямам дете, каква е ползата от мен?
— Ползата от теб? Дори да нямаш дете, ти ще продължиш да си все така красива, умна, мила и секси.
— Не съм секси.
— Напротив, секси си, ти малка секси кучка. — И двамата вече се усмихваха. — Знам, че искаш дете, Джес. Нека да опитаме метода инвитро. И ако не се получи, да опитаме отново. И отново. Дори ако се наложи да продадем всичко.
Тя положи ръка над лакътя му и стисна ръката му, като масажираше извивката на мускула, напипвайки костта. Това беше мъжът, с когото искаше да изживее живота си.
— Благодаря ти!
— Но ако не успеем, ако не се получи, нека не преставаме да се обичаме. Защото няма да го понеса.
— Аз също.
— Обещавам ти да похарчим всяко пени, което имаме, за инвитрото, но искам и ти да ми обещаеш нещо.
— Какво?
— Че понякога ще преставаме да мислим за бебето и ще се любим не защото искаме бебе, а защото все още се желаем.
Усмивката й стана по-широка.
— Обещавам.
Целуваха се известно време, съблякоха се и тя си обу обувки с високи токчета от „Джими Чу“ — съпругът й беше мъж с много традиционни вкусове и тя знаеше колко обича високи токчета в спалнята. После се изправиха и нагласиха вратата на гардероба, така че да могат да се гледат в голямото огледало.
Бебето на Паоло и Джесика беше заченато точно тази нощ.
Глава 8
Хората все още разпознаваха Джак Джуъл.
„Цялата риба в морето“ не се излъчваше от десет години, но той никога не беше преставал да работи, а в телевизията имаше достатъчно роли — пенсионирано ченге, принудено да работи с колега новак, частен детектив с изискани маниери на масата и методи на Шерлок Холмс. Затова когато влезе в ресторанта в Китайския квартал, вътре настъпи леко оживление.
Днес той не забеляза притаения дъх, дружелюбните усмивки, развълнувания шепот „Това не е ли…“.
Днес имаше очи само за дъщерите си.
Беше така горд с тях! Бяха толкова красиви, открай време, а той бе единственият човек на света, който можеше да види в жените, в които се бяха превърнали, следите от някогашните деца.