Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Меган го стори и за първи път усети суровата действителност от новия си живот. Къде щеше да спи това безименно нереално в представите й бебе в тесния като кутийка апартамент? Дали силната музика от съседите на долния етаж щеше да му пречи да спи? Какво щеше да прави, докато Меган бе на работа? Дали Джесика щеше да е в състояние да се грижи за него през деня, ден след ден, сякаш това й е работата? Какви щяха да са нощите й със спящото — или ревящо — бебе до нея?
После Меган си направи първата ехография и макар че съмненията и мрачните мисли не изчезнаха, някой или нещо, сякаш й нашепваше: „Това е правилно, постъпваш правилно.“
Кат се промени, след като Меган реши да задържи бебето.
Рори не можеше да го проумее, но изведнъж тя започна да се държи като че ли операцията му е голям проблем.
Срязването. Клъцването. Усмиряването на топките. В миналото това изобщо не беше проблем. Тя не искаше деца! Бог му бе свидетел, и той не искаше деца. Така че вазектомията беше нещо като допълнителен плюс. После Меган се отказа от аборта и всичко се промени.
Вероятно промяната имаше нещо общо колкото с Меган, толкова и с бившата му съпруга. Един ден Али се появи да вземе Джейк, водейки със себе си петгодишната Сейди.
Несъмнено у Али имаше нещо въздействащо. Рори не можеше да го отрече, независимо че любовта им отдавна беше погребана и забравена.
Али беше дребничка и руса, беше успяла да се запази — стегната, с тен и съхранена хубост, която не изглеждаше абсурдна за възрастта й. Излъчваше вроден авторитет. Джейк омекваше пред рязкото й властно присъствие, както сега, когато събираше багажа си под зоркия й поглед и го товареше в голямото й беемве X5 — напълно подходящо да вози Сейди на уроци по балет.
— Защо Джейк-Джейк стоя тук, мамо? — попита Сейди.
— Просто прекара малко време с татко си, миличко — отвърна Али, — а сега е време да се прибира у дома.
— Винаги е добре дошъл. Моето момче — каза Рори и потупа сина си по гърба.
Прегърбен от тийнейджърска свенливост, Джейк продължи да си събира компактдисковете, разпилени по цялата масичка, без да поглежда баща си в очите.
— Следващия път може би ще остави тревата вкъщи — вметна спокойно Кат.
Рори и Али се вторачиха в нея.
— Мамо? — обади се Сейди.
Кат знаеше, че е грешка да се обажда. Но не можеше да се въздържи. Само защото Рори и Али бяха принудени да лавират из емоционално минно поле, не означаваше, че тя трябва да се преструва, че Джейк не е ходещ кошмар.
— Какво искаш да кажеш? — извиси глас Али.
— Че Джейк е малък да взема наркотици — поясни Кат.
— Кат! — предупредително изрече Рори.
— Как смееш! — възкликна Али. — Как смееш да си вреш носа в семейните ни работи?
— Не можах да се въздържа. Съжалявам. Просто казвам, че му позволявате твърде много.
— Готов съм, мамо — рече Джейк.
Сейди го хвана за ръката и лицето й грейна в усмивка.
— Джейк-Джейк — каза тя.
— Синът ми е под огромно емоционално напрежение — произнесе Али с треперещ от вълнение глас. — Но не очаквам човек като теб да го разбере.
— Човек като мен?
Али опъна устни в усмивка.
— Човек, който няма собствено семейство.
— Аз имам семейство — възрази Кат, като се опита да запази спокойствие. — Вярно е, че нямам деца, но да не си посмяла втори път да ми кажеш, че нямам семейство.
После си отидоха, а Рори се опита да я успокои. Твърде късно. Кат беше бясна — на Рори, че се оставя бившата му съпруга да го тъпче. На Джейк, че се набърка в живота й. На Али, задето се държа като безчувствена самодоволна кучка. И на още нещо, което не можеше да определи. Което имаше нещо общо с ограниченията в живота й. Не желаеше ограничения в живота си. Искаше да има неограничена свобода на избор.
— Кат?
— Отивам си.
— Остани! Хайде де. Най-накрая сме сами.
— Тя наистина си е запазила правото на избор, нали?
— Кой?
— Как кой! Бившата ти съпруга. Али е получила втори шанс, не е ли така? Втори брак, още едно дете, нов живот. Бракът ви е бил само за загрявка. Нейната репетиция. Животът й е дал втора възможност.
— Защо си ми толкова ядосана?
Тя се обърна към него с пребледняло от гняв лице и насълзени очи. Гледката го уплаши. Губеше я, а това беше последното нещо, което би искал.
— Защо си си направил тази глупава операция? Защо? Да се подложиш на такова нещо! Да го направиш за тази студенокръвна кучка, която е заченала от първия срещнат мъж. Защо?