Светът е пълен с чудеса

— Не е глупаво. Никой не споменава за тези неща, защото… какво говори това за теб?

— Че съм пълен идиот, който тотално е объркал живота си.

— Е, пресилваш малко. Исках да кажа, че показва, че си направил един или два лоши избора. Макар че, сигурна съм, тогава ти се е струвало добра идея. Как мога да ти помогна обаче, Рори?

— Искам да разбера дали операцията е обратима?

Подобно желание не беше ново за Меган. Дори при ограничения й опит в хирургията този разговор й беше познат. Може би точно така се ставаше истински лекар — да виждаш едни и същи сценарии на човешка болка, тъга и болести многократно, докато не започнеш да реагираш автоматично. Различното този път беше, че този мъж беше влюбен в сестра й.

— Първо, би трябвало да ти обяснят, че процедурата е необратима.

— Обясниха ми.

— Второ, не е трябвало да си я правиш, ако си смятал, че има и най-малката вероятност някога да съжаляваш.

— Знам. Така е.

— След всичко казано — разбира се, животът се променя. Една сутрин се събуждаш и светът изглежда различен. Не искаш деца от жената, за която си женен. Години по-късно срещаш някоя, с която би искал да имаш деца. Като например… не знам — сестра ми.

— Значи, процесът е обратим, така ли?

— Непрекъснато се случва. Не там е проблемът. Само че далеч не е сигурно, че ще можеш да направиш дете. Спермата ти едва ли ще има същата жизнеспособност като преди. Може би, а може би не. Има обаче едно нещо, което съм научила, откакто завърших медицина.

— Какво е то?

— Човек никога не знае. Трябва да ти кажа съвсем честно, шансовете не са големи. Такава е действителността. Съжалявам, че не мога да ти дам по-голяма гаранция.

— Няма нищо.

— И… о, не ми влиза в работата…

— Нищо, кажи.

— Мисля, че сестра ми не иска деца.

— Няма проблем. Даже напротив. Защото знаеш ли какво? Аз също не искам.