Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Рори вдигна ръце.
— Защото… защото не искахме повече деца. Защото тогава това ни изглеждаше правилно.
— Но тя получи втори шанс, а ти не. Ти си вързан към миналото и шибаните му проблеми. А аз заедно с теб. Аз също съм вързана към миналото ти. Ти не само си ограничил възможностите си, Рори. Ограничил си и моите.
— За какво е всичко това? Меган е бременна и на теб изведнъж ти се прииска да имаш собствено дете? Говориш, сякаш искаш дете.
— Не е това. Къде ще го вместя това дете, за Бога! Но защо не си остави вратичка? Али го е направила.
— Не мога да ти дам дете, Кат. Знаеше го от самото начало.
— Знам. Че защо ли ти е? Ти си обърнал тази страница, нали? Оставил си следа. А аз дори не искам дете, не е ли така?
— Тогава къде е проблемът?
Кат поклати глава. Не можеше да му го обясни. Не й се бе приискало да има дете. Наистина. Само че искаше да е част от семейство. Когато Али й каза, че няма семейство, това я жегна до дъното на душата й.
Кат започваше да разбира, че децата ти дават гаранция за бъдещето. Дават ти ново семейство, когато старото започва да се разпада; когато всички поемат по собствен път и започват да създават свои семейства със съпрузи и деца. Без деца имаш само настояще и сенките от миналото.
Рори се вгледа в Кат и видя как гневът й отшумява. Знаеше, че не иска друга жена, само нея. Но когато тя излезе през вратата, той не се опита да я спре.
Жените схващат нещата погрешно, рече си Рори. Вярват, че са жертви на някакъв отброяващ времето биологичен часовник, а мъжете могат да имат деца, докогато си поискат. Но това изобщо не беше вярно.
Защото се изморяваш. Изминал си това пътуване — от безсънните нощи, когато детето ти не спи, понеже му никнат зъби, до безсънните нощи, когато то е будно, понеже взема наркотици — и това те изтощава. Просто те оставя без сили.
Дори без операцията, развода и цялата жлъч между него и бившата му жена на Рори пак щеше да му е трудно да се подложи на всичко това отново. И дори да можеше, щеше да е абсурдно да се реши да го преживее на неговата възраст. Когато детето навършеше шестнайсет, той щеше да е на шейсет. Достатъчно тежко беше на четирийсет да се разправяш с тийнейджър. Как би могъл да се справи като старец?
Щеше да му коства много да реши да се подложи отново на това.
Човек наистина трябваше да обича някого много силно.
Меган стисна ръката на Джесика, когато лекарят изстиска студения гел върху корема й и натисна силно с уреда.
Натискът беше силен, твърде силен, но безпокойството се изпари, когато то се появи на монитора, бебето на Меган, това непланирано малко човече, което изглеждаше като извънземно насред снежна буря.
Главата му беше прекалено голяма, пръстите — като нишки на паяжина, а очите без клепачи — невиждащи и всевиждащи. Меган и Джесика се засмяха на глас от радост и изумление. Меган погледна сестра си и усети прилив на благодарност заради обичта и великодушието й, това, че й държеше ръката и споделяше този момент с нея. Джесика беше развълнувана и трогната не по-малко от Меган. Сякаш, помисли си Меган, бебето принадлежи й на двете.
Меган погледна към мъглявия профил на монитора и почувства връзка, каквато не бе изпитвала към друго човешко същество. Бебето беше част от плътта и кръвта й и едновременно с това някак си съвсем отделно, хем познато като собственото й лице и в същото време загадъчно като ангел. Беше просто един неясен черно-бял образ на екрана. Лекарят вероятно виждаше дузина такива на ден. И въпреки това предизвика у Меган чувства, каквито не бе подозирала, че съществуват.
Може би съседите под нея щяха да надуват музиката. Може би щеше да има дни, в които Джесика нямаше да може да гледа бебето. Може би щеше да е по-трудно, отколкото си представяше. Ала всички тревоги изчезваха при вида на този неясен образ. Как можеше да се притесняваш за съседите или безсънните нощи, когато пред теб се извършва магия?
На тръгване й дадоха късче черна гланцирана хартия със сърцераздирателния профил на огромната глава на бебето. Това малко извънземно насред снежна буря! Първата снимка на бебето.
Казаха й термина — дата, която й изглеждаше нелепо далечна, почти безсмислена, сякаш избрана наслуки от календара. Ала тя знаеше, че щеше да настъпи.
И знаеше, че това бе дата от съвсем различен живот.