Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Паоло се спря за миг, развълнуван от гледката на тази аеродинамична метална красота, италианско производство. После набра кода на алармата.
Открай време заключването беше отговорност на Майкъл. Това се промени след раждането на Клои. Сега се налагаше Майкъл да си тръгва по-рано, а Паоло с радост се нагърбваше с допълнителните ангажименти. Работата отстъпва на второ място, когато имаш дете. Вече не е център на живота ти. Нека Майкъл се прибира у дома по-рано, за да се порадва на красивата си дъщеричка. За първи път през живота си Паоло завиждаше на брат си.
Алармата забръмча и Паоло се отправи към вратата с ключовете в ръка. После спря. Чу някакъв неприсъщ шум за това време. Идваше откъм офиса на Майкъл.
Паоло бързо набра кода отново и алармата замлъкна. Чуваше се приглушен говор. Той се огледа около себе си. Колко струваше всичко това? В този квартал намушкваха продавачите в магазините за шепа монети и пребиваха пенсионери за портмоне с монети колкото за консерва котешка храна. Наемите бяха евтини, както и човешкият живот.
Зад бюрото край входа имаше кутия с инструменти. Паоло я отвори възможно най-безшумно и извади един гаечен ключ. После със съзнанието за учестеното си дишане и с треперещи от страх ръце се отправи към тъмния офис, хванал ключа като копие.
Като нададе вик по-скоро от страх, отколкото от ярост, Паоло отвори вратата на офиса на Майкъл и светна лампите.
Вътре видя Джинджър върху бюрото, застанала на четири крака, полата бе вдигната над гърдите й, прашките — смъкнати около глезените, а зад нея помпаше — когато се предполагаше, че трябва да си е вкъщи с жената и детето — брат му Майкъл.
Когато останаха сами — Джинджър постави олимпийски рекорд по слагане на сутиен и обуване на прашки — Паоло зашлеви Майкъл колкото сила имаше, макар че брат му винаги беше в състояние да го надвие. Тази вечер не му пукаше. Беше побеснял и не се владееше, сякаш нещо безценно беше строшено.
— Идиот такъв! Не мога да повярвам. Имаш идеален живот и го захвърляш в канавката.
Лицето на Майкъл се изкриви в горчива усмивка. Върху наболата му буза се бе отбелязала червена следа от дланта на Паоло.
— Какво знаеш ти за живота ми?
Паоло се опита да го зашлеви отново, но Майкъл с лекота парира удара.
— Какво не разбирам, Майк? Че нещата вкъщи не са каквито бяха? Порасни. Сега си баща.
— Не разбираш как се променят. Жените. Когато родят. Не разбираш как се променят.
Паоло почувства как доводите му се изплъзват. Майкъл правеше нещата да изглеждат по-сложни. А те изобщо не бяха сложни.
— Разбира се, че се променят. Ти не си вече център на живота им. Така трябва да бъде.
— Лесно ти е да го кажеш. — Изведнъж си смениха местата и Майкъл беше разгневеният. Той се надвеси над брат си със стиснати покрай тялото си юмруци. — Мога да се справя с липсата на достатъчно сън — нощ след нощ, месец след месец. С това състояние на постоянна умора — мога да живея с него.
— Колко великодушно от твоя страна!
— Дори мога да се справя с отказа на Наоко от секс — продължи Майкъл. — Или с умората, заради която дори не се сещам за секс. С това, че вече не я привличам. Или каквато и да е причината. Мога да се справя.
— Майкъл, ти имаш това красиво детенце. Поне веднъж в живота си престани да мислиш с оная си работа.
Преди години Паоло се възхищаваше на лекотата, с която брат му общуваше с жените. На начина, по който те му налитаха, и на способността му да не се обременява с миналото. Сега точно тези качества изглеждаха като бреме. Паоло си мислеше, че Наоко — толкова различна физически от блондинките, с които Майкъл се движеше в Есекс — ще сложи край на това. Но сега се питаше дали някога щеше да има край.
— Когато една жена има дете, всичко се променя — изрече Майкъл, вече тихо. Искаше брат му да проумее. — Никога вече нямаш същото значение за нея. Никога повече няма да заемаш такова централно място в сърцето й.
— Имаш идеално семейство — продължи Паоло. — Наистина ли искаш да го съсипеш? Това ли искаш? Искаш Клои да израсне без баща? Като толкова много нещастни създания в този квартал?
Майкъл поклати глава.
— Струва ти се много лесно, а, Паоло? Мислиш си, че човек си намира работа, момиче, къща, ражда му се бебе, а после заживява щастливо.