Дневната война

Кендъл сведе тъжен поглед.

— Роджър го няма от месеци — каза Дарси, още прегракнала, но вече по-ясно. — Отиде в Райзън с господарката Лийша. А останалите предпочитат да свирят в хана вместо срещу демони. — Тя тупна леко Кендъл по рамото. — Но не и нашето вещерче. Струва колкото десетина копиеносци.

Кендъл не вдигна глава, но бледите ѝ страни поруменяха и тя се поусмихна.

— Откога я няма Лийша? — попита Арлен.

— Тръгна с красианците преди два месеца — отвърна Дарси.

— Значи е вярно? Джардир е дошъл и я е отвлякъл?

— Ами нещо такова — каза Дарси.

Арлен сключи вежди.

— Това пък какво значи?

Дарси въздъхна и го погледна.

— Той поиска да се ожени за нея.

Очите на Арлен се изцъклиха и той поотвори уста. Миг по-късно си върна самоконтрола, но никой не можеше да не забележи реакцията му. Дори магическият му ореол се промени и в него затанцуваха зелени пламъци. Рена никога не бе виждала нещо да го хваща така неподготвен и не беше сигурна как да го тълкува. Лийша Пейпър може би беше останала в миналото му, но още имаше власт над него.

Арлен се приведе напред напълно спокоен, ала погледът му пронизваше.

— Казваш ми, че Лийша е заминала, за да стане жена на Ахман Джардир? Този лъжлив насилник и убиец, този син ядронски? Това ли тръгна да ми казваш, Дарси Кътър?

С всяка дума повишаваше глас все повече. Не викаше, но напрегнатите нотки ставаха все по-отчетливи. Отново магията във въздуха се стече към него, а защитите му засияха. Дарси се отдръпна като от съскаща пепелянка.

— Не се е съгласила! — извика Дарси. — И не я е омаял. Тя каза, че ще го използва за оправдание да види какво е сторил на юг. Да преброи войските му и да изучи методите му. Не отиде сама. Взе Роджър, Гаред, Уонда и родителите си.

— Няма значение — каза Арлен. — Това, че изобщо е отишла и е взела баща си, казва на красианците, че Ърни е изложил дъщеря си за продан и просто чака нужната цена.

Дарси се начумери.

— Как смееш! Господарката Лийша не е юница за продан!

— За тях е! — рязко отвърна Арлен. — Красианците не се отнасят с жените като със свободни хора. Няма значение дали са херцогини, или доячки, жените са собственост за тях, купуват се и се продават. А никой не може да спечели наддаване с Ахман Джардир, проклетата измет от Ядрото, когато реши, че нещо му се полага, Дарси Кътър. Никой.

Дарси отпусна рамене и се предаде. Кимна и рече:

— Казах ѝ, че е глупаво да ходи с онзи, но не щеше да ме слуша. Упорита кат’ ядрон.

По лицето ѝ премина болезнена гримаса, сякаш я болеше да признае вина у скъпоценната си господарка. Рена се изплю на земята. Дарси трепна, но не продума.

— Не мисля, че е в опасност, във всеки случай — каза тя. — Редовно получавам писма от нея и според кодираните съобщения е добре, както и всички с нея. Красианците едно умеят, добри вестоносци са.

— Кодове ли? — попита Арлен.

— Казах ти, че не се е подмамила — отвърна Дарси и посмя най-сетне да отвърне на погледа му. — Господарката Лийша предположи, че красианците ще четат писмата ѝ, и ми нареди да запаметя някои фрази и думи, та да знам как стоят нещата дори ако пише под принуда. Засега Джардир като че ли си удържа на думата, но господарката пише, че армиите му се стелят из цял Райзън, безчетни били. Каза ми изрично да не те споменаваме, но ми даде код, с който да ѝ пиша, че си се завърнал.