Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Първият й порив бе да посегне към него, ала пареща болка я накара да спре ц да простене.
- Доктор Джейн! - извика той. - Будна е!
Трез, почакай, трябва да ти кажа нещо.
- Доктор Джейн!
Не, не се тревожи за това. Трябва да...
- Не може да диша!
Всичко стана толкова бързо. Изведнъж нахлузиха маска на лицето й и дробовете й се изпълниха с въздух. Около нея изригнаха гладове. Пронизително пиукане говореше, че някоя от алармите с§ беще задействала...
Опитаха се да я изпънат и ставите й издадоха звук на протест. О, чакай малко, тя бе тази, която се опитваше да помръдне... искаше да се надигне, за да види какво става.
- Движи се! - Беше Трез... Сигурна бе в това. - Ръката й помръдна!
- Има сърдечен арест. Можеш ли да я обърнеш по гръб?
Последвалата болка беше толкова силна, че тя изпищя.
- Съжалявам - каза Трез в ухото й, гласът му беше дрезгав. - Съжалявам, любима. Толкова съжалявам, ала трябва да те накарам да легнеш изпъната...
Селена отново изпищя, но не мислеше, че се чу някакъв звук. А после зрението й се замъгли - първо в периферията, докато не стигна до средата, като облаци, забулили небето.
Изведнъж усети, че се взира в медицинска лампа... което означаваше, че незнайно как бяха успели да я сложат по гръб. А след това дойде натискът върху раменете, гръбнака, ръцете й. Зрението й ту угасваше, ту се връщаше, мъглявината се отдръпваше и отново прииждаше, докато я разтърсваха вълни от болка.
- Страх ме е да не й счупя нещо - процеди Трез.
Значи, неговите ръце бяха около китките й и я принуждаваха да остане легнала.
- Трябва ми достъп. Сега.
Доктор Джейн се появи от другата страна на масата, стиснала неголеми блокчета, от които стърчаха навити жици.
Свалете й дрехите. - Доктор Джейн вдигна поглед. - Мъжете ще трябва да излязат, иначе той няма да ни позволи да се доближим до тялото й.
Алармата вече пищеше без прекъсване, силен, пронизителен звук.
- Отдръпнете се! - нареди доктор Джейн и в следващия миг Селена усети как тялото й бе разтърсено от мълния: повдигна го от масата, трошейки всеки неин прешлен, изтръгвайки гръбнака й от мястото му.
Докато се строполяваше върху тънкия матрак на кушетката за прегледи, настъпи кратка, поразително ясна пауза, в която тримата души, които я бяха заобиколили, доктор Джейн, медицинската сестра Елена и Трез, се взираха в нея. Тя се съсредоточи върху Трез... и именно тогава забеляза още някого, застанал непосредствено до него, едро тяло, обърнато на другата страна, тъмна глава, сведена надолу и гледаща встрани.
Ай Ем.
Това беше добре. Радваше се, че Трез може да разчита на него.
Отвори уста под маската, приковала поглед право в черните очи на своята сянка. Само ако можеше да му каже...
Около нея отново изригна хаос, дробовете й се удариха в ребрата й, разнесоха се гласове, хората размениха местата си.
- Престани да я обдишваш! - извика доктор Джейн. - Отдръпнете се!
Нова струя електричество я връхлетя и разкриви тялото й. Този път нямаше пауза. Мощното свиване на дробовете й се завърна незабавно, отново и отново.
- А сега какво? - попита Трез задавено.
О, прескъпа Скрайб Върджин, той плачеше.
Трез - каза му тя с мислите си. - Обичам те...
* * *
Целият живот на Трез бе съсредоточен в уреда с жизнени показатели на около трийсетина сантиметра над масата за прегледи. Цял куп жици свързваха Селена е компютъра и върху монитора имаше най-различна информация, която не му говореше почти нищо. Онова, което разбираше обаче, и то съвсем ясно, бе, че жълтата линия, която минаваше в дъното, трябваше да се издига и спуска на равни интервали с ударите на сърцето й.
Само че тя не се движеше е хубав, сигурен ритъм... дори и след като всичко се беше объркало и доктор Джейн беше допряла лопатките до тялото на Селена, изпращайки електричество в гърдите й.
Равна. Линията отново беше равна.
Елена продължаваше да обдишва; ръцете й непрекъснато се впиваха в бледосиния балон, който вкарваше въздух в дробовете на Селена. А Трез все така се взираше в жълтата линия, опитваше се да $ накдра да подскочи, да реагира на удар в гърдите на Селена.
- По дяволите, бий...
Нещо докфсна лицето му и той отскочи назад... само за да установи, че*всъфност Селена беше посегнала към него - бледата й тънка ръка се протягаше към него с накъсани движения, сякаш ставата беше ръждясала.
- Селена - каза той и се наведе, така че тя да не трябва да се напряга. - Селена...