Три сестри, три кралици

Единственото, което хвърля сянка върху всичко това, е че сме законно женени от почти три години, а все още няма признаци за дете. Няма нищо нередно у краля; в моя брак няма: „Уви, това така и не се случи за нас“. Той идва при мен неизменно през всяка нощ, когато това е позволено от Църквата, особено в дните преди месечния ми цикъл, докато той дойде и ме разочарова отново. Мисля си, че той следи за месечните ми неразположения и изключително внимава за моментите, когато е най-вероятно да успее: навярно с неговия алхимик преценяват това по луната или чертаят диаграми. Не зная, не питам. Откъде да знам какво чете в книгите си на гръцки, с техните ужасни изображения на одрани тела и стъкленици за дестилиране, и змии?

В пакета си с писма от Англия получавам бележка от сестра ми Мери, която надуто се хвали колко добре е изкарала тази пролет. Изабела Кастилска е починала и наследниците на Испания, Филип и съпругата му Хуана, плавали към родината си, но вятърът ги отвял на крайбрежието на Дорсет, и баща ми и целият двор ги поканили да отседнат в Уиндзор, а после в Ричмънд. Катерина била измъкната от забвение и изтикана напред да поздрави сестра си Хуана, а Мери ѝ партнирала в танците и песните и излизането на езда с гостите, за стрелба с лък — където спечелили — и лов, когато хванали какво ли не с изключение на еднорози. Имало поетични драми, празненства… списъкът продължава отново и отново, а Мери описва подробно празненствата и дори дрехите, с които е била облечена. Удивена съм, че почитаемата ми баба ѝ позволява да се изтъква така, но в писмото си тя казва, че обмислят Карл Кастилски като жених за нея, и тогава разбирам, че са я предложили като поднос със сладкиши, за да изкушат купувача. Разбира се, Катерина е била част от групата търгаши, донесли прясната стока на пазара. Изненадана съм, че тя би се принизила да играе по свирката на баща ми, когато той не е направил нищо за нея. Мисля, че тя би трябвало да има повече гордост. Аз бих имала повече гордост. И, явно, проявеното към Мери внимание е било нелепо.

Всички бяха толкова мили към мен, и казват, че трябва да науча испански, пише Мери, буквите ѝ се извиват по страницата, а после стават сбити и дребни по ъглите.