Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Това е такъв лекомислен и глупав план, че ме кара да се смея до безкрай, и напълно възстановява сестринската ми привързаност. Карл Кастилски е невръстно шестгодишно дете. Мери ще се окаже сгодена и закотвена в Англия в продължение на поне осем години, освен ако не я вземат да живее с тях в Кастилия като бавачка на невръстния си съпруг. Разбира се, той ще има висока титла; но няма гаранция, че ще доживее да я получи, а тя ще има да чака цял живот, преди да може да се нарече кралица.
С Катерина прекарваме много време заедно, понеже тя дойде да живее в двора, пише Мери, разбирайки погрешно, както обикновено, че това е огромна проява на презрение към Катерина, която явно не е успяла да поддържа собствен дом, и сега е принудена да живее на издръжка на баща ми като някои от хората, просто присламчили се към двора.
Баща ни спря парите за издръжката ѝ и отпрати дуенята ѝ заради лошите ѝ съвети. Толкова се радвам! Много съм доволна, че тя е в двора, макар че ѝ е трудно да свързва двата края и не може да идва на вечеря всеки ден, когато няма подходящи дрехи. Дрехите ѝ са ужасно мизерни, понеже баща ѝ отказва да ѝ изпраща пари; но почитаемата ми баба казва, че не мога да ѝ давам нищо, а Катерина твърди, че няма нищо против.
Питам се защо баща ми и почитаемата ми баба докарват Катерина до такова тежко положение. Предполагам, че все още я наказват заради неуредиците със зестрата ѝ. Затова ѝ изпращам обичта си, и поздравявам Мери за блестящите изгледи за брак, кикотейки се, докато пиша. Казвам, че съм щастлива за нея, че е чудесно да бъдеш кралица в красива страна. Казвам, че съм щастлива с моя съпруг, краля, чудесен мъж, зрял мъж, истински мъж, и че желая и на нея всяко щастие, когато нейният жених също порасне — след цяло десетилетие. Горката Мери! Глупавата Мери! Толкова е заслепена от титлата му, та не е осъзнала, че ще се омъжи чак след години, а никой не знае кога Катерина ще получи Хари. Да, моите две сестри, моите съперници, може и да са сгодени и в очакване да сключат най-бляскавите бракове в Европа, но Катерина не може да си позволи рокля, за да танцува с младоженеца си, а годеникът на Мери едва може да седи върху малкото си пони. Едва успявам да се подпиша от смях при мисълта за глупавата гордост на тях двете, на моите две глупави сестри.
А после през лятото радостта ми вече е пълна. Пиша гордо писмо до Англия да съобщя на почитаемата си баба, на всички тях, че най-сетне очаквам дете.
Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, март 1507 г.
Не се съмнявам коя е сега най-важната от трите принцеси — снаха ми Катерина Арагонска, сестра ми Мери, или самата аз: очевидно съм аз. Катерина не успя да зачене дете от Артур, а после каза на всички: „Уви, това така и не се случи за нас!“, а сега женитбата ѝ изобщо не се споменава и тя е като бедна роднина, нежелана натрапница. Хората може и да възхваляват красотата на Мери и дарбите ѝ, но годежът ѝ с Карл Кастилски все още е само план, а самият той все още е само дете. Баща му почина, така че сега той е наследник на императора на Свещената Римска империя. Но въпреки това е малко момче и тя няма да може да се омъжи или да дари Хабсбургите със син през следващите осем години. Но аз заченах, износих и родих момче. Едва не ми коства живота. Бях смъртно болна, всички мислеха, че ще ме изгубят. Но съпругът ми отиде на поклонение, извървя пеш стотици мили, най-малко сто, до мощите на свети Ниниан в Уитхорн и в същия миг, когато той коленичил пред олтара, аз се съвзех. Това е чудо: син и наследник за Шотландия и послание от Бог, че благославя кралската ми титла и нашия брак.
Детето ни е наследник и за Англия. Ако нещо се случи на Хари (да не дава Господ, разбира се), именно моето бебе ще бъде престолонаследник на Англия благодарение на мен. Катерина и Мери не могат и да мечтаят това за себе си, докато аз бих могла да бъда Нейна светлост майката на краля и важна колкото баба ни, която управлява английския двор чрез сина си и го прави от мига, в който той се е възкачил на трона, и когато беше женен, и сега, когато е вдовец.
Организираме великолепен турнир, за да отпразнуваме раждането, и безспорният победител е тайнствен рицар, наречен „дивият мъж“. Той влиза в двубой с белия рицар — красивия, роден във Франция месир Дьо ла Басти, който се сражава пред мен на сватбата ми. За пореден път Антоан събужда възхищението на публиката и на всички дами с леденобялата си броня и белия шарф, развяващ се от копието му. С Джеймс са се обзаложили как е най-добре да се поддържат краката на бойните коне, и Джеймс губи облога и дава на рицаря малко буре с вино да измие копитата на коня си. Най-забележителният двубой от турнира е този, в който белият рицар се изправя срещу дивия мъж. Следва прекрасна поредица от счупени копия, а после всички закрещяваме от вълнение, когато дивият мъж, отправил предизвикателството за двубоя, сваля шлема си и смъква маскировката си — и това е моят съпруг, който се е бил с всички участници и е победил всички! Възхитен е от себе си, от мен, и от сина ни, който е кръстен Джеймс, принц на Шотландия и на Островите и херцог на Ротси, така че Александър, синът на Марион Бойд, може отново да се върне в забвение като нечистокръвен, и да си играе на архиепископ, а незаконороденият Джеймс може да се задоволи с титлата на граф.