Човекът от остров Луис
- Автор: Мэй Питер
- Серия: Остров ЛУИС #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Човекът от остров Луис». Краткое содержание книги:
Разбира се, трябваше да положим доста старания, за да прикрием делото си. Брат ми постоянно ходеше по дълъг ръкав из сиропиталището, макар още да бе лято. В деня за баня превързвахме мястото отново и внимавахме да не го мокрим. Казвахме на останалите момчета, че страда от псориазис – заболяване, за което бях прочел в някакво списание. Така татуировката си остана наша тайна.
До онзи съдбовен ден в края на октомври.
Проблемът на Питър беше, че не умееше да си държи езика зад зъбите. Такава простодушна натура като него, напълно неспособна на прикритост или измама, бе неминуемо рано или късно да издрънка на някого за татуировката. Ако ще и само заради удоволствието да се изфука с нея.
Понякога седеше и просто я гледаше. Поставяше ръката си в различни положения, извърташе глава насам или натам, за да я види от всякакъв ъгъл. Особено приятно му бе да съзерцава отражението си в огледало. Да я види в пълния ѝ блясък, сякаш принадлежи на някой друг – някой, достоен за възхита и уважение. Между „разбитите“ и „сърца“ имаше изобразено малко, разбито на две сърчице. Червено. Единственият цвят в цялата татуировка. Той обичаше това малко алено петно и често съм го виждал да го докосва, почти да го гали. Но най-важно за него бе усещането, че Елвис по някакъв начин му принадлежи, че винаги ще бъде с него. Постоянен другар за остатъка от живота му. Който, както се оказа, бе твърде кратък.
Тази година снегът падна рано. Не много дебел, но достатъчен, за да поръси с бяло покривите, оградите и клоните на дърветата, оголели от необичайно силните есенни ветрове. На неговия фон всичко останало изглеждаше още по-тъмно и черно. Бързо носещите се води на реката, опушените каменни стени на старите воденици, къщите, пръснати наоколо. Небето бе мрачно и натежало, но в същото време озарено отвътре. Облаците разсейваха слънчевата светлина така, че тя не хвърляше сенки. Въздухът бе свеж и студен, хапещ ноздрите, а под стъпките хрущеше смръзнала коричка от скреж.
През сутрешното междучасие всички бяхме навън, виковете ни огласяха училищния двор, а от устите ни излизаше гъста пара, подобно на драконов дъх. Видях Питър да стои край портала заедно с още няколко други момчета, но докато ги достигна, вече бе твърде късно. Той трудно можеше да избере по-неподходяща компания, за да се похвали с татуировката си. Тримата братя Кели и още двама техни приятели, не по-добра стока от тях самите. С братята Кели ни свързваше единствено фактът, че и те като нас бяха католици и трябваше да стоим заедно вън на студа, докато приключи протестантската молитва на съучениците ни. Това поражда известно другарство дори между врагове.
Те бяха общо четирима – едно по-малко момче, което още не ходеше на училище, две средни – Даниъл и Томас, с година разлика помежду им, и най-големият, Патрик, който бе година по-възрастен от мен. Говореше се, че баща им бил замесен с прочута единбургска банда и лежал известно време в затвора. Според мълвата имал извит белег, започващ от левия ъгъл на устата му и стигащ чак до ухото. Никога не го бях виждал, но и това описание бе достатъчно, за да си изградя страховит образ за него.
Катрин бе стигнала до групичката преди мен – тя също проявяваше закрилническо отношение към Питър, държейки се с него почти като майка. Но не сантиментално, а заповеднически и грубовато, може би следвайки примера от собственото си семейство. Никакви ласкави увещания или галене по главата. Ритник в задника, две-три солени думи за вкарване в правия път – това бяха възпитателните методи на Катрин.
Пристигнах тъкмо навреме, за да стана свидетел на стъписването ѝ при вида на татуировката. Ние така и не ѝ бяхме казали за нея и погледът, който ми хвърли, ясно говореше за обидата, че не е била включена в начинанието.
Питър бе свалил връхната си дреха и навил нагоре ръкава на ризата си. Дори братята Кели, които не се впечатляваха лесно, бяха зяпнали от възхита. Патрик обаче първи осъзна възможните последствия.
– Здравата ще си изпатиш, щом разберат за това, заплес такъв. Кой го направи?
– Тайна – вирна брадичка Питър и започна да спуска ръкава си. Но Патрик го улови за ръката.
– Изглежда работа на професионалист. Не знам кой е, но ако го хванат, че е белязал момче на твоята възраст, не го чака нищо добро. Ти на колко беше, на петнайсет? Сто на сто ти трябва родителско разрешение. – Той се изсмя и добави с жестока нотка в гласа. – Но понеже нямаш родители, това ще е малко трудничко, нали?