Sapiens. Кратка история на човечеството

Всичко това се променя преди около 10 000 години, когато той започва да влага почти цялото си време и усилия в направляване на жизнения цикъл на няколко животински и растителни вида. От изгрев до залез човекът сее семена, напоява растенията, плеви бурени и води стадата до най-добрите пасбища. Този труд, мислел си той, ще му осигури повече плодове, зърно и месо. Това било революция в начина на живот на хората — земеделската революция.

Преходът към земеделие започва около 9500-8500 г.пр.Хр. в хълмист район на Югоизточна Турция, Западен Иран и Леванта. Той започва бавно и в ограничена географска зона. Пшеницата и козата са одомашнени около 9000 г.пр.Хр.; грахът и лещата около 8000 г.пр.Хр.; маслиненото дърво около 5000 г.пр.Хр.; конят около 4000 г.пр.Хр. и лозата около 3500 г.пр.Хр. Някои животни като камилата и растения като кашуто са одомашнени още по-късно, но до 3000 г.пр.Хр. основната част от процеса на одомашняване вече е факт. Дори днес при наличието на напредналите ни технологии повече от 90% от приема на калории идва от няколко растения, които нашите предшественици култивират още между 9500 и 3500 г.пр.Хр., а именно пшеницата, ориза, царевицата, картофите, просото и ечемика. През последните 2000 години не е одомашнен нито един растителен или животински вид от особено значение за начина ни живот. Ако умът ни е умът на древните ловци събирачи, кухнята ни все още е кухнята на древните земеделци.

Преди време учените приемаха, че земеделието се разпространява от една точка в Средния изток, където е възникнало, към четирите края на света. Днес обаче съществува съгласие, че то се появава в различните части на света напълно независимо, а не благодарение на земеделците от този регион, които разпространяват своето революционно откритие. Хората в Централна Америка култивират царевицата и боба, без да знаят абсолютно нищо за култивирането на пшеницата и граха в Средния изток. Южноамериканците са се научили да отглеждат картофи и лами, без да имат представа какво се случва в Мексико или Леванта. В Китай за първи път е култивиран оризът, просото и прасето, а земеделците от Северна Америка са онези, на които за първи път им омръзва да се ровят из шубраците за ядливи кратуни и решават да култивират тиквата. Обитателите на Нова Гвинея одомашняват захарната тръстика и бананите, а първите фермери от Западна Африка така модифицирали африканското просо, ориз, сорго и пшеница, че да отговарят на нуждите им. От тези първоначални ядра на развитие земеделието се разпространило надлъж и нашир. До I в. повечето хора почти по целия свят вече са земеделци.