В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Да предположим, че Великият Неизвестен, Пребиваващият в самота, Абсолютът, в своето вътрешно развитие и трансформация през периода на покой или пралайя поражда импулс за мултиплициране на своето Блаженство, в резултат на което излъчва (еманира) монадите, като частици от себе си и, следователно, подобно на капките от Океана, съдържащи всички Негови качества в съответния мащаб. Около тези искри от Живия Огън започват да гравитират по-нисшите форми на материята и енергията и така се сформират атомите на проявената материя. От атомите в хода на еволюцията възникват кристалите, от кристалите — органичните молекули, от органичните молекули — клетките и т.н. до човека. Всяка отделна монада, като частица (искра) от Божествения Огън, притежава потенциала за развитие и усъвършенстване, на нивото на човешката Индивидуалност, до стадия на пълно отричане от себе си или на чистата Любов, от която самата тя произлиза и е част от нея. Защото е казано на много места, че Бог е Любов. Следователно Любовта е първата движеща сила, както и най-висшата форма на Енергия, от която всички останали по-нисши произлизат. Който е усетил върху себе си полъха на Божествената Любов и е предизвикал такава подобна у себе си към Върховното, той вече е стъпил върху Пътя, водещ към Единение с Космическия Отец и към Висшето Блаженство. Такава е същността на истинската духовност и това е целта на всяка духовна практика във всички времена и народи. Примитивният материализъм е причислявал почти всичко загадъчно и невидимо към областта на „духовното“, нематериалното, трансцедентното, но със задълбочаване на човешкото познание границите на духовното все повече са се измествали към центъра, сърцевината или към същността на нещата. Най-общата характеристика на материално и духовно, ако възприемем една такава двоична система за класификация на материята, ще бъде, че духовно е само това, което е трайно, неизменно и вечно и което е неотделимо от човека през всички етапи на неговото съществуване, докато материално е всичко останало, което подлежи на промяна. По отношение на човека това означава, че нисшите му тела (физическото, астралното и менталното) са временни и подлежат на отпадане и унищожение, докато по-висшите от тях принципи — манас, будхи, атма (да ги наречем интелект, душа и дух), съставляващи духовната или Висшата му Триада, са вечни и не подлежат на унищожение. Те го съпътстват през всичките периоди на неговото съществуване или, по-точно казано, те представляват действителната негова Същност, неговата безсмъртна Индивидуалност. При много от хората Висшите принципи съществуват само в латентно или неразвито състояние и те пребивават през повечето от съществуванията си в ограничените рамки на физическото и астралното си тела, заедно с присъщите им усещания и преживявания. Значителна част от хората преминават живота си на Земята подчинени на стремежите и амбициите на менталните си тела, тоест на ума. Много по — малко, но с тенденция да се умножават, са тези, за които определящо в поведението им е въздействието на събудените за живот и разгръщащи се Висши принципи. Това, именно, са „избраните“, за които е казано, че ще наследят Царството Божие и които ще бъдат маята, закваската за новата, Шеста човешка Раса, която ще замени постепенно подлежащата на отмиране днешна Пета Раса. Сформирането и „отглеждането“ на новата Раса ще става (и вече е започнало) постепенно, в недрата на съществуващата, под влиянието на все по-засилващото се енергетично въздействие на Висшите светове и техните Посланици, които от милиони години следят, контролират и направляват, както вече казахме, еволюцията на днешното земно човечество. Тяхната задача е от една страна ограничаване и унищожаване на злото, хаоса и тъмнината, които се стремят да спрат възходящото развитие на човечеството и да го държат в плен на невежеството и мрака, а от друга — да се открият и опазят онези духовни Индивидуалности, чиито светилници горят вече достатъчно ярко, т.е. чието духовно развитие е достигнало достатъчно високо ниво, за да могат да се включат активно като сътрудници и помощници на Великите Учители. Една от формите на участие във Великото Дело е разпространяването и популяризирането на Учението на Светлината, което многократно е давано и продължава да бъде давано, под различна форма и чрез различни посредници, на човечеството.