В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Записките на Борис Николаевич Абрамов включват съветите, указанията и обясненията първоначално и предимно на Великия Владика Махатма Мория, а впоследствие и на Великите Му Сътрудници Елена Ивановна Рьорих и Николай Константинович Рьорих, и представляват непосредствено продължение на дадените през тридесетте и четиридесетте години на XX век чрез Е.И. и Н.К. Рьорихови книги, обединени под общата заглавие Агни Йога, или Жива Етика, или Учение на Живота. Някои от посланията са адресирани лично към Б.Н.Абрамов и са свързани с неговото духовно и физическо израстване и преобразяване, но в преобладаващата си част информацията е насочена към цялото човечество. Но и определяните като лични неголям брой параграфи трябва да се изучават наравно с останалите, защото те могат да се отнасят за всеки, който се е устремил и се надява все някога да стане действителен ученик по Лъча на Великия Владика Махатма Мория или по някой от останалите шест лъча на Йерархията на Светлината. Наред с това изложението на информацията както в книгите, известни като Агни Йога, така и в тези, наречени Грани Агни Йоги, по аналогия с всяка еволюция изобщо, има възходящ спираловиден характер, при което развиването на всяка засегната тема става чрез последователно все по-задълбочено излагане на допуснатата за публикуване информация, както зидарите нареждат тухла след тухла и ред върху ред, докато изградят цялата постройка. Това налага на определен етап изучаването на цялото Учение в изложената последователност. Същевременно се дават препоръки, лично от Учителите, с учебна цел и за известно целенасочено изучаване, включително издаване в отделни брошури, на някои по-главни теми от Учението, за да могат не познаващите Основите на Учението или не познаващите езика да получат една първоначална правилна представа за същността на Живата Етика и на Науката за духа изобщо. Причината за това е обстоятелството, че, в резултат на разлагащото въздействие на материализма и църквата върху съзнанието на народните маси, понятието за духовност се е отдалечило значително от истинското си значение и се свързва по-скоро с църковността или клерикализма, отколкото с науката за битието и неговата еволюция, поради което е предложено и наименованието Жива Етика или Учение на Живота. Става дума за вълната от примитивен материализъм, наречен образно от Великия Владика Махатма Мория „младенчески“, дошъл в резултат на разочарованието на събуждащото се след мрачното средновековие човечество от безсилието на църквата да съвмести бързо променящата се, в резултат на научните и географски открития, картина на света със своите примитивни догми. Този материализъм на вещите, довел до значителен разцвет на науката и изкуството, същевременно създава и заплахата, поради все по задълбочаващия се духовен упадък на народите, да наклони прекомерно везните на космическото равновесие към страната на хаоса и тъмнината, и с това да забави или възпрепятства достигането на отреденото за човека ниво на развитие през настоящия космически цикъл. Но има и друга, много по-печална възможност или, по-точно казано, прекъсване на всяка възможност, тъй като става дума за пълното унищожаване на планетата заедно с всичките й обитатели, ако акумулирането на зловредните енергии в резултат на погрешно избраната насока на мислене и начин на живот на хората не бъде прекратено своевременно. Такава е била съдбата на легендарната Атлантида, чиито обитатели са злоупотребили с предоставените им знания и способности за удовлетворяване на низшите си наклонности, вместо да ги употребят в името на всеобщото благоденствие и духовен напредък. Такава е била съдбата и на библейските градове Содом и Гомора, чиито разпътни жители са пренебрегнали съветите на Йерархията и сами са си навлекли гнева на стихиите, т.е. „Божия гняв“. И днешният свят не един път в предходните десетилетия е бил на ръба на гигантски катаклизъм и все още е, ако мислите, стремежите и действията на човечеството не се приведат в съответствие с природните и космичните закони, изискващи зачитане правото на всяко живо същество на нормално съществуване, добронамерено отношение към себеподобните и по-нисшите от нас същества и приемане космическия Принцип на Йерархията.