В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Хората винаги са мечтаели за безсмъртие, но обикновено са го свързвали със запазване жизнеността на физическото тяло. Причината за това е, че човек олицетворява себе си с физическия си образ, която заблуда е била възприета, от популистки съображения и в религията, превръщайки се в доктрина за физическото възкресение на мъртвите. Човек живее докато е живо съзнанието му. По време на сън съзнанието не функционира, поради което се казва, че сънят е подобен на смъртта. И обратно: ако съзнанието продължи да осъзнава себе си като индивидуалност и след смъртта на физическото тяло, значи човек е жив. Непрекъснатото функциониране на съзнанието и активното му отношение към света и след смъртта на физическото тяло представлява истинското безсмъртие, което може да бъде постигнато от всеки човек. Смъртта на физическото тяло настъпва когато се отдели жизненият принцип или праната от него. Както шатрата се подържа в опънато състояние от стълбовете и рейките в нея, така и тялото дължи своя тонус на съдържащия се жизнен принцип в него. Когато жизненият принцип започне да напуска тялото, то най-напред изпада в така наречената клинична смърт, която е обратима, а след това преминава и в биологична, т.е.окончателна смърт, която е необратима. Затова има случаи на съживяване на внезапно починали хора в състояние на клинична смърт, например при удавяне, въздействие на електрически ток и др., когато жизненият принцип все още не е напуснал окончателно тялото и е възможно неговото възвръщане обратно. Такова съживяване, обаче, е възможно само при млади и здрави хора и при положение, че няма сериозни органни повреди, преди всичко на мозъка. Във всички останали случаи, когато смъртта е настъпила в резултат на продължително боледуване и е кармично обусловена, всеки опит за съживяване и изкуствено подържане на „живота“ на физическото тяло е нецелесъобразен и противоречи на действителните интереси на Индивидуалността. Така стои въпросът и с постоянно дискутирания проблем за присаждане на органи от изпаднали в клинична смърт донори, който може да бъде решен едва когато науката приеме и се задълбочи в изучаването на седмичния строеж на Космоса и човека. Независимо че при смъртта на физическото тяло жизненият принцип „отлита“ от него и то бива подложено на разложение, безсмъртната част на човека, така наречената Висша триада (атма, будхи, манас или дух, душа, интелект) продължава непокътната своето съществувание в астралното му тяло и заедно с него преминава в следващото вибрационно ниво на Битието — Астралния или Тънкия свят, или план на съществуване. Астралното тяло може и приживе, по време на сън, да се отделя от физическото тяло и да се носи безцелно в астралните пространства или пък да изпълнява определени задачи, неведоми за съзнанието в будно състояние. Възможно е да се постигне и съзнателно отделяне на астралното тяло по време на сън или при по-висшите форми на концентрация и медитация, при което съзнанието извлича определени познания и опит от тези „пътешествия“ или пък се поставя в услуга на по-висши Духовни същества, участвайки в извършването на специфични за тях дейности. Това е най-висшата форма на Садхана или духовна практика, при която човек поема част от товара или от „бремето на света“, стоящо върху раменете на Висшите Йерарси и с това по същество става „като един от тях“. Този товар включва непрекъснатите усилия за подържане равновесието на противоборстващите сили на хаоса и хармонията или на Светлината и тъмнината в света, борбата между които се води от момента, когато е било казано: „Да бъде Светлина!“ Да се допринесе, макар и в минимална степен, за победата на хармонията и светлината над хаоса и тъмнината е най-важната задача и главна цел на съществуването на човека на Земята. Само че битката с Княза на този свят не трябва да се води с оръжия и действия, насочени навън, както това се е опитвал да прави един герой, борещ се с вятърните мелници, а чрез съсредоточване на всички усилия в борбата със себе си, както е било указано много отдавна от един източен мъдрец, защото „ако някой е победил в битка хиляди врагове, а друг е победил само себе си, този вторият е по-голям победител.“