В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Еволюцията на Света (Космоса), както и на живота на Земята, има вълнообразен и цикличен характер, при който периодите на развитие и възход се редуват закономерно с периоди на упадък и застой, включително и до пълно замиране, макар и условно, на движението и развитието, след което материята и енергията се събуждат за нов еволюционен цикъл и т.н. във Вечността, без начало и без край. Периодите на разгръщане и развитие на Света до една връхна точка и упадъкът му, съпроводен със загиването на всички живи форми и разпадането на всички структури, се обозначава по традиция като Манвантара, а периодът на покой — като Пралайя. Така както в тъканта на сърцето се самозаражда периодично електрическият импулс, който го привежда в съкращение (систола), така и в самата Първична субстанция на Космоса се самозаражда началният тласък или импулс, който ще приведе в движение всемогъщото колело на Еволюцията на Света, главната нишка на която е еволюцията на духа или духовната искра (монада). В съответствие с това сегашното състояние на човешката Индивидуалност може да се разглежда като един етап от дълговечния път на духа през всички царства на природата, през които всеки дух или монада трябва да премине по необходимост, воден от същия този първоначален импулс или тласък, привел в движение всичко съществуващо — от атома до галактиките. Краят на този път, както и началото му, се губи в Безпределността и затова постигането на дадено ниво или стъпало от развитието на човека не трябва да се разглежда като някакъв завършек или предел, а само като условна граница на един определен етап от индивидуалното развитие, след който следва друг по-висок и така нататък, стъпало след стъпало, все по-нагоре и по-нагоре. Но във всеки един момент има хора (човешки духове), които вече са изминали значителна част от този път и са изпреварили с хилядолетия своите събратя. Независимо че вече са извоювали правото си на Освобождение от веригите на кармата и превъплъщенията, Те са приели доброволно Мисията да се раждат отново и отново на Земята, за да предават своя опит и знания на цялото човечество, което без тази помощ трудно би се измъкнало от животинското си съществуване. Това, именно, са така наречените Учители, Велики Духове, Богове, които хората от векове почитат, но чиито послания човечеството все още с труд възприема. Причината за това е отдавна прекъснатата връзка между религията и нейната първоначална основа — онази сума от знания за материята и нейната най-висша форма на проявява — духа, които са били предадени на човечеството в зората на неговото възникване от „спусналите се от небето“, т.е. дошли от по-висши материални Светове, Велики Духовни Индивидуалности, приели задачата да спомогнат за развитието и „очовечаването“ на земните обитатели през настоящия кръг на тяхната еволюция. Религиозният култ или почитане първоначално се е отнасял именно за тези Индивидуалности, а свещените книги са съдържали изцяло или частично точно тези знания, които са били предадени на хората от Тях. Но с отдалечаването на времето, когато Великите Учители са живели в плът между хората на Земята и са им предавали непосредствено необходимите знания и умения, действителното почитане и особено спазването на дадените предписания се е превърнало в механично изпълнение на определени ритуали, а истинските и стойностни знания са останали достъпни само за малцина. Впоследствие и тези малцина Посветени са се стопили, а последните Пазители на безценното съкровище са се оттеглили в планините и пустините, където пребивават и до днес. Така истинското знание е станало скрито, съкровено, тайно, но запазвайки наименованието си „окултно“, т.е. свързано с култа или почитането, а това, което е останало от него за общо ползване, подходящо „допълнено“ и нагодено, си е присвоило наименованието „духовно“. Съответно и служителите на култа продължават да се наричат и досега обобщено „духовенство“, което недоразумение е било подхванато с ентусиазъм от привържениците на веществения или както сполучливо е наречен в Учението — младенчески материализъм . Но и тези достъпни останки от истинското знание са се запазили под формата на закодирани притчи и легенди, като книгата „Битие“ на Стария Завет или „Откровението на Йоан“ от Новия и човечеството продължава да зубри и преповтаря механично и по инерция историите и легендите на тези действително „Свещени книги“, без да се замисля дори и за миг за техния скрит фактически смисъл, съдържащ в обобщен вид най-древната история на Планетата и първите човешки Раси. Що се отнася до придобиването на същинските „окултни“ или „духовни“ знания, известни на способните да ги възприемат като Висша или Божествена Мъдрост, тяхното придобиване във всички времена и култури е било присъщо само на една ограничена категория от хора, а останалата част от обществото се е отнасяла враждебно и дори агресивно към носителите на тези знания. Дори и сега термините „окултен“ и „духовен“ се възприемат от мнозинството като нещо различно от разбирането за духовност, макар че по същество става дума за една и съща област от познанието за Битието, считана все още за не заслужаваща внимание от светската наука и образование. В днешно време книжният пазар е препълнен с множество не особено достоверни писания с окултна и йогистка тематика, обещаващи бързо и лесно развитие на скритите сили на тялото и духа, за опасността от което Великите Учители във всички времена са предупреждавали особено своите ученици. Но и тогава, както и сега, е имало и има достатъчно лековерни хора, които с надеждата за ускорен „духовен“ напредък лесно попадат под влиянието на различни самозвани учители и наставници, включително и невидими такива. Последиците от това са увреждане на физическото и особено на психическото здраве, включително и така нареченото обсебване или подчиняване на волята на различни съзнателни елементи от Невидимия свят. Затова е важно да се знае от всеки, който проявява интерес към някакъв вид окултна или духовна литература, че има само два единствено възможни пътя за хората на Земята: единият е широк и гладък, изпълнен с удоволствия и наслаждения, но водещ към погибел, а другият е стръмен и каменист, изпълнен със страдания и трудности, но водещ към спасение. Малцина са тези, които избират втория и за тях, именно, е предназначено Царството небесно, т.е. Висшите сфери на Надземния свят. Но и пред всеки човешки дух стои вечността и възможността, издигайки се постепенно, живот след живот, да стане отначало последовател или ученик, после Адепт или Учител, а след това и Планетен Дух или Бог в истинския смисъл на тази дума, при това много по-могъщ от Олимпийските Богове на древните Гърци, повечето от които не са се отличавали прекалено от обикновените смъртни. Под „вечност“ от гледна точка на еволюцията на духа трябва се разбира едно полу-завъртане на Голямото Колело (Маха-Манвантара) или времето за съществуване на проявената Вселена, което според някои твърдения се равнява на 311 040 000 000 000 земни години, ако това число може да се приеме като достатъчно по продължителност, за да бъде определено като „вечност“. Относно продължителността на периода на „покой“ или Пралайя (диастола, ако използваме отново примера със сърцето), при който става набиране (или съсредоточване) на енергията, необходима за новото разгръщане на Света, трябва да се каже, че за това състояние на материята и енергията може да се съди само по аналогия, защото тогава или там „време не е съществувало“. Така както обратната страна на Луната дълго време е била загадка за хората от Земята, така и за обратната или тъмната част от Еволюцията на Битието и Света никой, никога, нищо не е знаел и то ще остане завинаги загадка за човешкия интелект, Тайна на тайните, символ на Абсолютното небитие. Но Абсолютното небитие е същевременно и еквивалент на Абсолютното битие, защото двете понятия са неразделни части на едно и също нещо — Абсолюта, Единият, Първият и Последният, Алфата и Омегата. Под Абсолют трябва да разбираме Това, Което остава тогава, когато всичко друго в космичен мащаб го няма, т.е. не е проявено в някаква форма, но без да се смята, че изобщо не съществува. Защото от нищото нищо не може да възникне, както и от нулата при всяко действие се получава пак нула. Но абсолютен покой и празнота във Вселената няма и не може да има, защото материята и енергията (движението) са неунищожими. Духът, като висша проява на материята и енергията, също е неунищожим и вечен. Наблюдавайки с ограничените си сетива безбрежните пространства на звездното небе и галактиките човек се чувства дребен и незначителен, но той трябва да знае, че Еволюцията на цялата Вселена е в служба на Еволюцията на духа, който се съдържа в самия него и чиято участ и цел е постигането на всемогъщество, всезнание, вездесъщност и другите абсолютни качества на Духа, от Който той произлиза. Гаранция за постижимостта на тази цел е едно-родството на човека с Отца или единният произход на човешкия дух от Духа на Вселената, от Световния Дух, което означава и наличието на едни и същи качества в тях, макар и в различен мащаб. Това е смисълът на думите: „Вие с