В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

С основаването на Теософското общество през втората половина на Деветнадесетия век и особено с появата на трудовете на Е.П.Блаватска, се поставя началото на нов етап в дейността на Йерархията на Учителите за възвръщане на изгубените от човечеството ценности и знания на духа. Но липсата на подходящи приемници и продължители след смъртта на Основателката обрича организацията на Теософското движение на упадък. Подобна е участта и на Храма на човечеството, основан от Франчия ла Дю в Калифорния, също под наблюдението и с помощта на Учителите. Но семето е хвърлено и появата на добър плод е неминуемо, въпреки многото плевели и злосторници. Следващата нова духовна вълна е през първата половина на Двадесетия век, в резултат на която на света са дадени книгите на Живата етика или Агни йога. Пряко продължение на тези книги са Записките на Б.Н.Абрамов (Грани Агни Йоги, създадени главно през периода 1960–1972 г.), получени и с участието на Е.И.Рерих (Матерь Агни Йоги) и Н.К.Рерих (Гуру), вече след напускането им на този свят.

Дошло е отново времето човеците или „двуногите“ да разберат, че духът не е фантастика, религиозна измислица или абстрактен атрибут на човешката психика. Той е реално съществуващ елемент от света, а би могло да се каже и — единствената реалност. Но за повечето от хората на Земята, чието съзнание е овладяно от измамната привлекателност на земната очевидност, светът на формите е единствената реалност. Материалният свят или светът на формите е временен и бързо изменящ се, а светът на духа е вечен и неизменен, поне в обхвата на човешкото разбиране за вечност и неизменност. В по-древни времена развитието на духовните качества е заемало много по-важно място в образованието и възпитанието на младите хора. Но с настъплението на материализма в най-грубата му веществена форма съзнанието на хората е било насочено единствено към опазване и развиване на физическото им тяло, а развиването на духа се е свеждало в повечето случаи до придобиването на определено образование с приложна насоченост. Философията и психологията са се ограничавали до анализиране и обобщаване на явленията на осезаемия, включително и с различни уреди, свят. Душевният живот и мисленето са се представяли като биоелектрични процеси, протичащи на нивото на невроните в главния мозък и приключващи със смъртта на физическото тяло. Следсмъртното съществуване на съзнанието се е възприемало като суеверие или мечта, а безсмъртието се е разбирало като съхраняване на определени постоянни белези в поколенията на нивото на половите клетки. Гениалността и талантът са се считали за резултат на възпитанието и обучението, като се е пропускало решаващото значение на продължителното им усъвършенстване през миналите животи. Безстрашието, саможертвата, милосърдието, състраданието и множество други висши духовни качества са се считали за продукт на педагогиката или за подражание, което важи всъщност и за техните антиподи. Крайно време е знанията за духовната страна на природата и човека да станат основен фактор във възпитанието и образованието на хората от най-ранна възраст. Тези знания съществуват и не са резултат на пророчески съновидения и религиозни интерпретации, нито на философски догадки и поетични прозрения, а са получени чрез непосредствена връзка и реално сътрудничество на отделни напреднали в духовно отношение хора с Пазителите на тези знания от векове. Тяхната единствена задача винаги е била гарантиране сигурността, благополучието и доброто бъдеще на човечеството по пътя му към съвършенството и красотата. Целта на тази книга е да спомогне поне малко в осъществяването на тази задача.