В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Човекът е сложно устроено същество, в което влизат всички основни елементи, от които е изграден и останалият свят. В съответствие с това организмът на човека се обозначава като микрокосмос, а целият останал свят — като Макрокосмос. Четирите главни първоелемента — земя, вода, въздух и огън, наричани също и стихии, представляват форми на проява живота на материята и съдържат както видими, така и невидими прояви на съответните природни сили. В надземните планове те се повтарят аналогично, но видоизменени съобразно особеностите на дадения план. Човешкият микрокосмос е тясно свързан с тези стихии и всяка тяхна неуравновесеност вън се отразява тежко и на вътрешното състояние на човека. Задачата на човешката еволюция е да овладее стихиите най-напред в себе си, а след това и извън себе си. Има много знания за законите на природата и за управлението на силите в нея, които се пазят в тайна от Учителите на човечеството от съображение за сигурност. По същата причина не дават и на децата да си играят с кибрит, бръснач, оръжия и други подобни, но когато пораснат и придобият съответните знания и опит, тези забрани постепенно отпадат. С издигането на духа си, което означава развиване на висшите духовни качества в себе си, човек придобива способност да управлява най-напред стихиите вътре в себе си, а след това и в природата. За да придобие, обаче, власт над стихиите, човек трябва да пожертва нещо от себе си и да не се възползва от придобитата власт във вреда на околните. Има много предания и легенди за хора, постигнали с цената на някаква жертва известна власт над природните стихии, но ако тази власт е била използвана за някакви лични интереси, последиците за тези хора са били пагубни. Например джуджето Алберих, чиято история е използвана от Вагнер в музикалната драма „Пръстенът на нибелунга“, се отрича от любовта, за да придобие известно могъщество и власт, но злоупотребата с тази власт извежда природните стихии от равновесие и едва след изкупителната жертва на чистия по сърце герой Зигфрид равновесието в света се възстановява. В „Танхойзер“ (сюжет използван също от Вагнер) една поробена от астрала си душа бива спасена чрез саможертвата на една непорочна девица. Подобна по развитие е и легендата за д-р Фауст, който погубва душата си, т.е. безсмъртната си индивидуалност, за удовлетворяване на мимолетни физически страсти, но последиците от това са пагубни както за самия него, така и за поддалата се на изкушението негова приятелка. Това са все различни варианти на библейската история за изкушението на Адам и Ева, в която за придобиването на определени знания се е наложило да се плати и определена цена — безгрижният и щастлив, но безсмислен живот в „Рая“. Такива окултни способи за постигане на могъщество и власт, при които целта не е постигане на Общото благо, представляват един вид опит да се измамят законите на природата и са известни като „черна магия“, тъй като последиците от тях са печални. Такива са практиките и методите, преподавани от многобройните „окултни“ и „йогистки“ школи и учители, обещаващи бързо и лесно придобиване на различни духовни сили и способности, без да се отчитат законите на кармата, превъплъщенията и особено на закона за йерархията, според който всеки заема полагащото му се място на духовната стълба според нивото на съзнанието си и кармичната си задълженост. И единственият начин да се заеме по-горно място на тази стълба е да се изпълни указанието: „Отвърни се от себе си и ме последвай“.