Шогун

— Това не е обичайният начин да се посещава нощем приятел.

— Нали ти казвам — тази земя е враждебна. Винаги ходя така въоръжен. Ти не ходиш ли въоръжен? Господи! Кажи им на тези диванета да ме оставят на мира!

— Това ли е всичко?

— Разбира се — кажи им да ме пуснат, англичанино!

Блакторн подаде пищовите на стоящия наблизо самурай и пристъпи напред. Пръстите му внимателно опипаха вътрешната страна на широкия кожен колан на португалеца. От тайна гънка измъкна тънка, много гъвкава кама, изработена от най-фина стомана-дамаскиня. Йошинака изруга самураите, които пребъркаха Родригес. Те се извиниха на Блакторн, но той не откъсваше очи от Родригес.

— Още? — попита с камата в ръка.

Родригес го гледаше право в очите, напълно безизразно.

— Ще им разкажа къде трябва да търсят и как, Родригес. Както претърсват испанците — или поне някои от тях. Е?

— Върви по дяволите!

— По дяволите — по дяволите, но побързай! — Отново никакъв отговор. — Додзо, Йошинака-сан. Уаташи…

— В лентата на шапката — изхриптя Родригес и Блакторн млъкна.

— Добре — пресегна се той към широкополата му шапка.

— Нали няма… няма да ги научиш?

— Ти как би постъпил?

— Внимавай с перото, англичанино, много държа на него.

Лентата беше широка и твърда, а перото стърчеше закачливо, в тон със самата шапка. Отвътре Блакторн измъкна много тънка кама, съвсем малка, специално изработена, за да се крие на това място — беше извита по линията на шапката. Йошинака отново се нахвърли яростно върху самураите.

— За бога, Родригес, отново те питам — това ли е всичко?

— Света Богородице, казах ти вече!

— Закълни се! Родригес се подчини.

— Йошинака-сан, има иии-бан. Домо. Сега вече всичко е наред, благодаря.

Йошинака изрече някаква заповед и самураите освободиха Родригес. Той започна да разтрива схванатите си ръце.

— Мога ли вече да седна, англичанино?

— Да.

Родригес си избърса потта с червена кърпа, взе плоското шишенце и седна с кръстосани крака на една от възглавниците. Йошинака се навърташе наблизо, на верандата. Всички самураи, с изключение на четирима, се завърнаха на постовете си.

— Защо са толкова докачливи? Защо и ти си толкова докачлив, англичанино? Никога досега не ми се е налагало да си предавам оръжието. Да не съм някой убиец?

— Попитах те това ли е всичкото ти оръжие и ти ме излъга.

— Не съм те слушал какво говориш! Ти какво би… Ако те държат така като някакъв престъпник? — И Родригес добави кисело: — Ама какво ти става, англичанино? Какво ти е? Ето, развалихме си вечерта… Ей, недей така! Не бива да допускаме нещо да ни развали вечерта. Аз им прощавам. И на теб прощавам, англичанино. Ти беше прав, а аз не. Извинявам се. Приятно ми е да съм с, теб. — Той развинти капачето на шишето и му го предложи. — Ето, пийни си малко прекрасно бренди.

— Първо ти.