Шогун

— А со десу!

— Хай, домо.

Блакторн се спусна по стъпалата към портата. Зад гърба си чу гласът на Марико:

— Нан джа, Чимоко?

Чимоко й прошепна нещо, защото тя властно извика след това:

— Йошинака-сан!

— Хай, Тода-сама!

Блакторн се озърна назад. Самураят се качи по стъпалата и прекоси верандата към стаята на Марико. Вратата й беше затворена, а пред нея бе застанала Чимоко. Смачканите й завивки бяха до вратата, където им беше мястото, в случай че господарката желае тя да спи близо до нея. Йошинака се поклони на вратата и започна да докладва. Блакторн се затича бос по пътеката, а въодушевлението му нарастваше. С широка усмивка беше впил поглед в португалеца, а пламъчетата на факлите играеха по обиците и токата на закачливо кривнатата шапка на Родригес.

— Ей, Родригес! Колко се радвам да те видя! Как е кракът ти? Как ме откри?

— Пресвета Богородице, та ти си напълнял, англичанино! Я как си изпълнил дрехите! Имаш здрав и бодър вид, пък и държането ти е като на някой даймио!

Родригес го прегърна мечешки и Блакторн му отвърна със същото.

— Как е кракът ти?

— Боли ме, дявол да го вземе, но се движи, а те открих, като разпитвах къде е отседнал великият Анджин-сан — великанът варварин, бандитът със сините очи!

Смяха се и си разменяха неприлични думи, без да обръщат внимание на самураите и слугите около тях. После Блакторн изпрати един от прислужниците за саке и поведе Родригес към къщичката. И двамата вървяха с олюляващи се моряшки походки. Родригес по навик държеше дясната си ръка на дръжката на рапирата, а палецът на другата бе пъхнат в широкия му пояс до пищова. Блакторн беше десетина сантиметра по-висок, но раменете на португалеца бяха по-широки дори от неговите, а издутите му като варел гърди криеха херкулесова сила.

На верандата ги чакаше Йошинака.

— Домо аригато, Йошинака-сан — отново благодари Блакторн на самурая и махна на Родригес да се разположи на една от възглавничките. Йошинака посочи рапирата и пищова и протегна ръка с обърната нагоре длан.

— Додзо!

Португалецът се намръщи.

— Ийе, самурай-сама, домо ари…

— Додзо!

— Ийе, самурай-сама, ийе! — повтори по-остро Родригес. — Уаташи юджин Анджин-сан, нее?

Блакторн направи крачка напред, все още изненадан от неочакваната свирепост на сблъскването.

— Йошинака-сан, шигата га най, нее? — намеси се той с усмивка. — Родригес юджин у ата…

— Гомен насай, Анджин-сан. Кинджиру! — И Йошинака изрече някаква рязка заповед. Самураите веднага скочиха напред и заканително наобиколиха Родригес, а Йошинака отново протегна ръка. — Додзо!

— Тия кучи синове са ужасно докачливи, англичанино — усмихна се широко Родригес. — Я се справи с тях, моля те. Аз никога досега не съм си предавал оръжието.

— Недей, Родригес — предупреди го той, усетил решението, назряло за секунда в главата на приятеля му. После пак се обърна към Йошинака: — Домо, гомен насай, Родригес юджин, уаташи…