Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Какво значи това — да те претърся като испанец?
— Някои испанци събличат жертвите си голи и ги ръчкат в интимни места, при това най-безцеремонно. Наричат го да претърсиш on significa — да претърсиш щателно. Понякога за тази цел използуват и ножове.
— О! — Тя отпи и се заслуша в шумоленето на водата сред камъните. — И при нас е същото, Анджин-сан. Понякога. Затова внимаваме да не ни хванат. Да те пленят, значи, че вече така си се опозорил, та каквото и да направи онзи, който те е взел в плен… По-добре да не те пленяват.
Той се загледа във фенерите, които леко потрепваха от свежия ветрец.
— Йошинака беше прав. Грешката е моя. Претърсването беше абсолютно необходимо. Хрумването е ваше, нали? Вие ли казахте на Йошинака да го пребъркат?
— Моля да ме извините, Анджин-сан, надявам се, че не съм ви поставила в неудобно положение. Просто се боях за вас.
— Благодаря ви — премина той на латински, но дълбоко в себе си съжаляваше за това претърсване. Без него все още щеше да има приятел. Може би, напомни си той.
— Няма за какво — отвърна тя. — Само изпълних дълга си.
Марико беше облечена в нощно кимоно, а отгоре бе наметнала връхно синьо кимоно. Косата й беше сплетена свободно и се спускаше до кръста й. Тя погледна към портата, която едва се различаваше през клоните на дърветата.
— Много умно постъпихте с брендито, Анджин-сан. Идеше ми да се ощипя, задето забравих да предупредя Йошинака за него. Много умно, че го накарахте да отпие два пъти. Често ли използувате отрова във вашите страни?
— Понякога. Някои хора. Това е подъл начин.
— Да, но е много ефикасен. И тук се случва да я използуваме… — Ужасно е, нали, да не можеш да имаш на никого доверие.
— А, не, Анджин-сан, много се извинявам. Това е просто едно от най-важните правила в живота — нито повече, нито по-малко.
Книга четвърта
Глава четиридесет и седма
„Еразъм“ сияеше с цялото си великолепие в пристанището на Йедо, огрян от яркото обедно слънце.
— Господи Исусе Христе, Марико — погледнете го! Виждали ли сте в живота си подобна красота? Погледнете само какъв силует!
Корабът му беше отвъд плътно ограждащите кея бариери, на стотина крачки от брега, привързан здраво с нови въжета. Целият район се охраняваше зорко, на палубата също се виждаха множество самураи и навсякъде имаше табели с надписи, че минаването е строго забранено за всички освен за онези, които имат позволение лично от господаря Торанага.
„Еразъм“ беше прясно боядисан и насмолен, палубите бяха излъскани до белота, корпусът — изкърпен, платната и съоръженията — ремонтирани. Дори отнесената от бурята предна мачта бе заменена с последната от запасните, които носеше със себе си в трюма, и бе поставена точно под нужния ъгъл. Всички краища на въжетата бяха спретнато навити, оръдията лъщяха, смазани с масло, зад защитни капаци.
— Е-хей! — весело извика той откъм външната страна на бариерата, но отговор не последва. А един от пазачите го осведоми, че днес на кораба нямало варвари.
— Шигата га най — сви рамене Блакторн. — Домо.
Той обузда нарастващото си нетърпение да се качи незабавно на кораба и се усмихна на Марико.
— Сякаш току-що е слязъл от доковете на Портсмут след основен ремонт, Марико-сан. Погледнете само оръдията — момчетата трябва да са се трудили като лъвове. Прекрасен е, нали? Нямам търпение да се срещна с Бакус, Винк и останалите. Никога не съм допускал, че ще намеря кораба си в подобно състояние. Исусе, нали е красив?
Марико не гледаше кораба, а него. Разбра, че е забравена. И заменена. Нищо, каза си тя. Пътуването ни и без това завърши.
Тази сутрин стигнаха последния кръстопът някъде в покрайнините на Йедо. Отново им провериха документите. Учтиво ги пуснаха да минат, но този път ги чакаше нов почетен ескорт.
— Ще ни отведат в крепостта, Анджин-сан. Ще отседнете там, а довечера ще се срещнем с господаря Торанага.
— Добре, значи, време имаме предостатъчно. Вижте, Марико-сан, пристанището е на не повече от една миля оттук, нали? Корабът ми трябва да е някъде там. Бихте ли помолили капитан Йошинака да ни позволи да отидем там, моля ви!
— Той казва, че много съжалява, но няма инструкции за подобно отклонение, Анджин-сан. Наредено му е да ни отведе в крепостта.
— Моля ви, кажете му… или чакайте, по-добре аз да се опитам. Тайчо-сан! Окашира, сукоши но айда уатакуши уа титан но десу. Уатакуши но фунега асоко ни аримасу. Капитане, искам да отида там за малко, сега. Корабът ми е там.
— Ийе, Анджин-сан, гомен насай. Има…