Шогун

— Да, сеньор?

— Приготви голямата лодка! На смрачаване ще слезем на брега.

— Добре, ще я приготвя. Кога се връщате?

— Призори.

— Още по-добре. Аз ще поведа отпускарите — десет души.

— Никаква отпуска, Песаро! Кинджиру! Господи, да не ти е изпил смок ума?

Родригес възседна парапета на квартердека и се облегна удобно.

— Не е справедливо всички да страдаме — начумерено възрази боцманът и започна да свива и отпуска грубите си мазолести длани. — Аз лично ще ги-поведа и ви обещавам, че няма да има никакви неприятности. Вече две седмици сме затворени тук.

— Пристанищните власти казаха кинджиру — много съжалявали, но въпреки това било кинджиру, дявол да го вземе! Забрави ли? Това не ти е Нагасаки.

— Да, кълна се в Христовата кръв, и много жалко! — озъби се набитият здравеняк. — И за какво? Заради един-единствен заклан японец!

— Един заклан, двама тежко намушкани, няколко души ранени и едно пострадало момиче — добре, че се е намесил самураят. Предупредих ви, преди да слезете — Нумадзу не е Нагасаки, внимавайте как се държите! Имахме късмет, че се отървахме само с живота на един от нашите! Законът им позволява да ви обезглавят и петимата!

— Техният закон, капитане, но не и нашият. Проклети маймуни! Заради една най-обикновена свада в публичен дом!

— Да, но нашите хора са я започнали. Властите поставиха кораба под карантина и на всички ви е забранено да слизате на брега. Включително и на теб! — Родригес взе да си раздвижва крака, за да притъпи малко болката. — Имай търпение, Песаро. Отецът се завърна, значи, скоро ще потеглим.

— Заедно с отлива? Призори? Това заповед ли е?

— Не, още не. Просто приготви лодката. С мен ще дойде Гомес.

— Нека дойда и аз, а? Пер фавор, лоцмане. До смърт ми омръзна да стоя затворен на това проклето място.

— Не. И те съветвам да не се измъкваш довечера на брега. Нито ти, нито кой да е друг.

— Ами ако не се върнете призори?

— Ще гниете тук закотвени, докато се прибера. Ясно ли е?

Боцманът още повече се озъби. Но се поколеба и отстъпи.

— Ясно, дявол да го вземе!

— А така!

— И Родригес отново слезе долу.

Алвито спеше, но щом вратата на каютата се открехна, веднага се събуди.

— Всичко наред ли е?

Тялото и духът му се бяха ободрили от краткотрайната дрямка.

— Да, започва отливът.

Родригес изгълта чаша вино, за да премахне лошия вкус от устата си. Винаги се чувствуваше така след предотвратяването на поредния назрял моряшки бунт. Ако Песаро не беше отстъпил веднага, пак щеше да му се наложи да стреля по някого или да го окове във вериги, или да заповяда петдесет удара с камшик, или да го завлече под кила за назидание, или още нещо от дългия списък с безобразия, без които не можеше на един кораб — дисциплината беше наложителна и го изискваше. Без дисциплина с кораба е свършено.

— Какви са плановете ви сега, отче? Ще потеглим ли призори?

— Какво е положението с пощенските гълъби?

— В добро състояние са. Остават ни шест — четири за Нагасаки и два за Осака. Свещеникът прецени ъгъла на слънчевите лъчи. До залез оставаха четири-пет часа.