Невидимия [bg]

Сакс се приближи и погледна слабия, доста добре изглеждащ мъж с оранжев затворнически гащеризон, който седеше с наведена глава и кимаше леко.

— Такъв ли си го представяше? — попита Грейди.

— Не съвсем — отвърна Бел. — Очаквах да има по-провинциален вид. Да е по-простоват, ако ме разбираш. Този се чувства в свои води тук. Всъщност, Чарлс, бих казал, че изобщо не се мисли за виновен.

— Това е сигурно. — Грейди се намуси. — Трудно ще го осъдим. — Засмя се мрачно. — Ама нали точно за това ми плащат големите пари.

Заплатата на Грейди беше по-малка, отколкото на стажант в адвокатска кантора на Уолстрийт.

— Нещо ново за грабежа в кабинета ти? — поинтересува се Бел. — Готов ли е предварителният доклад от огледа? Искам да го видя.

— Получи се. Ще ти изпратя копие.

— Трябва да се заема с друг проблем. Ще оставя охрана за теб и семейството ти, но можеш винаги да ми се обадиш.

— Благодаря, детектив — рече Грейди, после допълни: — Много поздрави от дъщеря ми. Трябва да я запознаем с момчетата ти. А аз да видя най-после тази твоя приятелка. Къде каза, че живеела?

— Люси е в Северна Каролина.

— И тя е полицайка, нали?

— Да, главен шериф на Танърс Корнър.

Грейди тръгна към вратата, но Луис побърза да го спре:

— Би ли изчакал за малко, Чарлс?

Той излезе и взе пистолета си от охраната. Огледа внимателно коридора и моста.

В този момент Сакс чу тих глас зад гърба си:

— Здравейте, госпожице.

Глас, който свидетелстваше за дългогодишна практика в служба на обществото и голям опит в публичните речи. Тя се обърна — Андрю Констабъл бе застанал до един едър надзирател. Затворникът беше доста висок, стоеше изпънат. Прошарената му коса бе чуплива и гъста. Ниският му, закръглен адвокат бе до него.

— И вие ли сте от отряда, който охранява господин Грейди? — продължи той.

— Андрю — предупреди го адвокатът.

Затворникът кимна, но продължи да гледа въпросително Сакс.

— Не — отвърна тя.

— О, така ли? Просто исках да ви кажа онова, в което уверих детектив Бел. Не знам за никакви заплахи срещу господин Грейди.

Той се обърна към Бел, който го изгледа хладно.

— Вие си вършите работата, разбирам, но повярвайте ми, не бих сторил нищо лошо на господин Грейди. Едно от хубавите неща в тази страна е законността. — Констабъл се засмя. — Ще го победя в съдебната зала. Това ще стане благодарение на изключително способния ми приятел. — Той кимна към адвоката си, сетне погледна странно Бел. — Исках да спомена само едно нещо, детектив. Чудех се дали не проявявате интерес към дейността на Патриотите в Кантон фолс.