Невидимия [bg]

Райм ѝ говореше нещо.

— Какво? — попита тя.

— Чудех се има ли някакво оръжие?

— Не виждам, но още не съм започнала огледа.

Двама полицаи се приближиха до Селито на прага, единият беше сержант.

— Разпитахме съседите — рече той; кимна към жертвата и се сепна, явно още не беше видял кръвопролитието отблизо. — Убитият бил възпитан, кротък младеж. Всички го харесвали. Гей, но не парадирал с това. От известно време нямал приятел.

Сакс кимна и заговори по микрофона:

— Не изглежда да е познавал убиеца, Райм.

— Не сме допускали тази възможност, нали? Фокусника има друг план… какъвто и да е той.

— Какво е работил? — попита тя единия от полицаите.

— Театрален гримьор. Работи на Бродуей. Намерихме куфарчето му в задната уличка. Нали знаеш — лак за коса, гримове, четки. Тръгвал за работа.

Сакс се почуди дали Калвърт е работил за комерсиални фотографски фирми и ако беше така, дали я е гримирал, когато се беше снимала за модната агенция „Шантел“ на Медисън Авеню. За разлика от много фотографи (а и от счетоводителите на агенциите) гримьорите се отнасяха към фотомоделите като към човешки същества. Някой от началниците например можеше да каже: „Добре, хайде, боядисвай я“, а гримьорът измърморваше под носа си: „Не ми прилича на дървена ограда.“

Един детектив азиатец от Пети участък, към който бе тази част на града, се приближи до вратата, като затваряше телефона си.

— Какво е положението? — попита високо.

— Какво било положението! — измърмори мрачно Селито. — Някаква идея как се е измъкнал? Жертвата сама е повикала полиция. Патрулът трябва да е пристигнал за десетина минути.

— За шест.

Сержантът обясни:

— Пристигнахме без сирена и сложихме хора на двата входа на сградата. Когато влязохме, тялото беше още топло. Около 37 градуса. Проверихме всички околни апартаменти, но не видяхме нито следа от убиеца.

— Свидетели?

Сержантът кимна:

— Единственият човек в коридора беше една възрастна жена. Тъкмо излизаше и ни отвори. Когато се върне, можем да я разпитаме. Може би го е видяла.

— Излизаше ли? — попита Селито.

— Да.

Райм се обади по радиостанцията:

— Досещаме се вече кой точно е излизал, нали?

— Мамка му! — възкликна Сакс.

Детективът я успокои:

— Няма проблем, оставихме бележки под всички врати. Една от тях трябва да е на нейния апартамент. Когато се върне, ще ни се обади.

— Не, няма — въздъхна Сакс. — Тя е извършителят.